Ракът на маточната шийка е четвъртият най-често срещан злокачествен тумор при жените в света, след рака на млечната жлеза, колоректалния (на дебелото черво) и белодробния карцином. Според данни на IARC (International Agency for Research on Cancer ) през 2018 г. в Европа 33 000 жени са били диагностицирани с това заболяване и около 15 000 са починали. В България, с рак на маточната шийка в последните години се диагностицират над 1100 нови случая, а починалите са над 350. Той е едно от петте най-чести злокачествени заболявания при жените у нас, с дял от 6,5% от всички неоплазии.


Значимостта на проблема се потвърждава и от факта, че ракът на шийката на матката е включен в политическата декларация на срещата на високо равнище на Генералната асамблея на ООН (2011г.) за профилактика и контрол на неинфекциозните заболявания.


Етиологията на предрака и рака на маточната шийка се свързва основно с инфекцията с човешки папиломен вирус (HPV). През 1983 г. проф. Харалд цур Хаузен открива HPV в предракови лезии и през 1985 г. описва активна транскрипция на вируса в ракови клетки, за което той е удостоен с Нобелова награда за медицина през 2008 г. Това поставя началото на многобройни изследвания, които потвърждават мястото на HPV в етиологията на неоплазмите засягащи гениталиите и аналната област.



Съществуват повече от 150 типа HPV. Около 30 типа от тях се разпространяват при генитален контакт. HPV принадлежат към семейството Papillomaviridae, съдържат двойноверижна ДНК, с висока тъканна специфичност са и инфектират както кожата, така и лигавиците. HPV типовете се класифицират като високо и нискорискови, съобразено потенциала им да индуцират рак. Международната агенция за изследване на рака (IARC) понастоящем е определила следните 12 високорискови типове, които се свързват с карцином при човека – 16, 18, 31, 33, 35, 39, 45, 51, 52, 56, 58, 59).


Има близо 12 типа HPV, които се означават като „нискорискови”, тъй като за тях не е установено, че причиняват рак на маточната шийка. Въпреки това, те могат да предизвикат образуването на генитални брадавици или съвсем незначителни изменения на клетките в маточната шийка. Тези нискорискови типове HPV са известни под номерата 6, 11, 40, 42, 43, 44, 53, 54, 61, 72, 73 и 81. Типове 6 и 11, които са асоциирани с около близо 90 % от случаите на генитални брадавици – са най-често срещаните.


Смята се, че около 60% от женското население се среща с папиломния вирус поне един път в живота си, като при повечето от тях е преходна. Папиломните вируси се разпространяват чрез контакт с инфектирана кожа в гениталната област, лигавици и телесни течности при сексуален контакт, включително при орален секс. Повечето (70-90%) от HPV инфекциите са асимптомни и изчезват спонтанно за 1-2 години (при млади, здрави организми), като за подпомагане на процеса на самоочистване, могат да бъдат приемани препарати стимулиращи имунната система.

 

В рамките на месеци или години персистиращата инфекция може да прогресира до интраепителни неоплазии на матояната шийка (CIN) и до рак. CIN (cervical intraepithelial neoplasia) е предраково състояние,  процес на промяна на клетките на шийката на матката, която е ограничена само на повърхността на органа, т.е. до епитела. Голям проблем е, че състоянието е безсимптомно и жената няма как да разбере за него, освен ако не си направи профилактични изследвания (цитонамазка, колпоскопия, при нужда биопсия). Това състояние на предхождащ стадий на раков процес на шийката на матката може да продължи години.


Мъжете също се заразяват с HPV, като най-често са безсимптомни носители или могат да забележат брадавицовидни образувания в гениталната област. HPV не е знак за това, че Вие или Вашият партньор не сте били моногамни. HPV може да бъде в латентна („спяща”) форма много години преди да бъде открит посредством тест. Вашият партньор може да се е заразил с HPV вируса преди много време и няма начин да разберете кога се е случило това, нито кой го е заразил.


За профилактика и елиминиране на рака на маточната шийка като обществен здравен проблем, СЗО (Световната здравна организация) препоръчва:

 

  • Ваксиниране на поне 90% от девойките преди 15-годишна възраст;
  • Избягване на случйни и непротектирани полови контакти, както и честата смяна на партньори;
  • Скрининг (профилактични гинекологични прегледи и изследвания) минимум един път, при преценка два пъти годишно на жени в репродуктивна възраст;
  • Навременно лекуване на откритите при скрининга преканцерози.


В ръководството за цервикалне скрининг на СЗО (Световната здравна организация), прието на Световния онкологичен конгрес, Мелбърн (2014 г.), се препоръчва ваксиниране с HPV ваксина на момичета на възраст 9-14 години с поне две дози, преди началото на сексуалните контакти. Отчита се висока иумуногенност при ваксинираните момичета, като титърът на антителата се запазва висок поне за 10 години. Достигането на ваксинационен обхват >80% при таргетната група момичета води до намаляване на риска за HPV инфекция и при момчетата.