Инфекцията с Chlamydia trachomatis е една от най-често предаваните инфекции по полов път. Особено често се среща при млади хора на възраст между 15 и 29 години. Данните показват, че до 38-годишна възраст една на всеки три жени и един на всеки пет мъже са били заразени с хламидии поне веднъж.


Инфекцията протича с хроничен ход. Предава се при директен лигавичен контакт, като при жените тя се задържа най-вече в цервикалния канал, а при мъжете – в урет­рата и епидидима.


Т. нар. елементарни телца са инфекциозната форма на хламидиите. Те са кръгли микроорганизми, с размер 300 nm, които попаднали в клетките на цилиндричния епител чрез набъбване, растеж и делене за около два дни се превръщат в неактивни форми. Така те могат да "преседят" дълго време в клетката без да я разрушат (хронична форма на инфекцията). При умиране на клетките се освобождават много елементарни частици, предизвиквайки гнойно възпаление.



Инкубационният период на хламидиалната инфекция както при мъжа, така и при жената, е трудно определим. Според много автори, той се движи между три и седем дни. Други смятат, че може да достигне до две седмици. Общо мнение е, че в рамките на три седмици една хламидиална инфекция се развива. Пациенти, които имат анамнеза за вече прекарани други генитални възпаления, демонстрират по-кратък инкубационен период.

 

Инфекцията може да затихне и да се прояви след различно дълъг безсимптомен период. Това е причината 40 до 70% от инфектираните жени да нямат изразена симптоматика. Оставена без лечение, инфекцията може да доведе до тубарен стерилитет, ектопична бременност, преждевременно раждане, както и повишаване риска от инфекция с HPV, поради увреждане на клетъчно-медиирания имунитет от хламидиалния вътреклетъчен причинител.


Поради тази причина основният начин за превенция на усложненията след урогенитална халамидиаза е ефективният скрининг. По-рядко е възможно и вертикално предаване на инфекцията – от майката към плода (перинатално) заразяване, което може да доведе до конюнктивит и интерстициална пневмония при новороденото. При около 85% от инфектираните жени и при около 40% от заразените мъже се открива при скринингови изследвания.


Скринингово изследване се препоръчва при всички жени под 25-годишна възраст, при всички бременни, както и при такива с повишен риск от придобиване на инфекцията. Скринингови изследвания не се препоръчват рутинно при мъже.


Chlamidia trachomatis е нестабилна във външната среда, което налага бързо транспортиране на пробите след вземането им до лабораторията за изследване. За пробовземане могат да се използват памучни или за предпочитане дакронови тампони, но без дървени накрайници.

 

Цервикални четки са подходящи за вземане на ендоцервикален секрет, и се предпочитат при използване за тестове за доказване на антиген или индиректен имунофлуоресцентен метод. Клиничните материали за изследване при жени са цервикален и/или уретрален секрет. Влагалищен секрет не се препоръчва за рутинно изследване, освен ако не се използва високочувствителен молекулярно-биологичен метод.


При мъже се изследва уретрален секрет, взет от предния сегмент на уретрата. Първа порция сутрешна урина е подходящ материал при мъже и жени за PCR анализ.


Серологичните методи не са подходящи за диагностициране на остри инфекции на долния генитален тракт, тъй като антителният отговор става детектируем 2-3 седмици след началото на клиничните симптоми.


NAATs -  Nucleic Acids Amplification Tests представляват най-чувствителните тестове за доказване на микроорганизма. Характеризират се с висока специфичност, сравнима с изолирането на причинителя. За разлика от изолационните методи са по-бързи, икономически ефективни и не зависят от условията на транспорт на биологичния материал. Повечето тестове в тази група са основани на polymerase chain reaction (PCR). Поради предимствата, които имат са приети като „златен стандарт“ при диагностициране на хламидийните инфекции.