Заразният молуск е вирусна кожна инфекция, която се причинява от поксвирус и може да се наблюдава както при деца, така и при възрастни. Гениталната форма на инфекцията се предава при полов контакт, но освен в гениталната област характерни обриви могат да се развият и в други части на тялото.

 

Характерно за вируса е, че проявява афинитет към кератиноцитите и се развива само в повърхностния слой на кожата, епидермисът, като след излекуване на лезиите инфекцията е напълно отстранена. По този белег заразният молуск се различава от херпесната инфекция, при която вирусът е в латентно състояние и при стимулиращ фактор преминава в активно състояние и се проявява симптоматично. Заразяването с контагиозен молуск се осъществява при директен контакт, при полов контакт, както и при използване на общи предмети с вирусоносителя – общи тоалетни принадлежности, дрехи, прибори за хранене и др.


 

Рискови фактори за развитие на заразен молуск са компрометираната имунна система. Повишен риск съществува и при произволни полови контакти, в резултат на които възниква гениталната форма на заболяването. Атопичният дерматит също се смята за рисков фактор, увеличаващ риск от развитие на заразен молуск.

 

Характерни за контагиозния молуск са ситните, гладки обривни единици, които могат да се оприличат на перли и са с централна умбиликация (хлътване). Обикновено обривните единици проминират над кожата, а на цвят могат да са бели, белезникави или розови. Лесно могат да се отстранят, но ако това не се осъществи от специалист е възможна автоинокулация – самозаразяване и разпространение на вируса в други части на тялото.

 

Диагнозата се поставя след преглед при дерматолог, който на базата на характера на обривните единици се ориентира за възможните състояния. За потвърждение на диагнозата може да се изследва секрет от обрива или материал, взет чрез биопсия.

 

В голяма част от случаите заразният молуск преминава без лечение за период от 6 до 12 месеца, но понякога този период може да се удължи до няколко години. За премахване на обривите, например в гениталната област, се прилага криотерапия. Криотерапията е метод, при който на базата на ниските температури или използване на криогени (напр. течен азот) се постига микроинвазивно отстраняване на кожни образувания. Възможна е и лазерно отстраняване с въглероден диоксид. Обикновено криотерапията и лазерната терапия се извършват под локална анестезия.

 

Като средство за локално лечение може да се използва подоксифилин, калиев хидроксид, салицилова киселина, имиквимод и др. Като системно средство за терапия, по-често сред деца, може да се използва циметидин. По-трудно е овладяването на състоянието при пациенти, страдащи от СПИН. При тях съществува повишен риск от вторична бактериална инфекция, както и от развитие на базалноклетъчен карцином.