Вулво-вагиналната кандидоза е втората най-често срещана вагинална инфекция при жените след анаеробния колпит. Причинява се от микотични микроорганизми и се проявява с периоди на обостряния и ремисии в зависимост от имунната система на жената и равновесието във влагалищния ѝ микробиом.

 

Известни са над 400 вида гъбични микроорганизми патогенни за човека и животните. Най- често срещаният техен представител причинител на вулво-вагинална кандидоза е диморфната гъба с псевдомицеларна и дрождеподобна форма от род Candida - Candida albicans. Около 80% от вагиналните гъбични инфекции са причинени именно от този род гъбички, следвана от Candida krusei, Candida tropicalis, Candida glabrata и други.


 

Микотичната инфекция се предава по два начина: автогенно - по съседство (от гастроинтестиналния тракт, или от кожни лезии) и екзогенно - по полов път. Женското влагалище осигурява оптимални условия за развитието на микотичните микроорганизми, особено когато pH на средата е леко променено. Нормалното pH на здравото влагалище е кисело и е от 3,5 до 4,2 pH.

 

Предразполагащи състояния повишаващи риска за развитието на гъбична инфекция са:

  • Пубертет; 
  • Менопауза;
  • Бременност;
  • Обменни заболявания - затлъстяване, диабет, нерационално хранене;
  • Състояния, които водят до обща и локална имуносупресия - например употребата на широкоспектърни антибиотици, стероидни хормони, вроден или придобит имунен дефицит;
  • Употребата на хормонални контрацептиви може да засили риска от микотична инфекция, тъй като някои препарати променят pH на влагалищната среда;
  • Локалният имунитет (имунитетът във влагалището) на жената се понижава и по време на менструация;
  • При дефицит на витамини С, В1 и В6;
  • Наличието на вътрематочен песар (спирала). Конецът на спиралата, който се подава през цервикалния канал е предпоставка за възходящи инфекции от влагалището към матката. Жени с поставена в матката контрацептивна спирала трябва поне веднъж на 6 месеца да правят микробиологично изследване на влагалищния си секрет;
  • Хипотиреоидизъм;
  • Честа смяна на сексуалните партньори. При жени, които често сменят партньорите си има период, в който влагалището да „свикне „ с микроорганизмите, намиращи се в уретрата на новия партньор и през този адаптивен период е със силно потиснат локален имунитет, което повишава риска не само за вагинална кандидоза, но и от анаеробен колпит и други полово предавани инфекции.

 

Гъбичните микроорганизми причиняват възпалителен процес в лигавиците, или дермата на влагалището и вулвата, като предизвикват оток и засилена ексфолиация на епителни клетки. Хипертофията и вазодилатацията на съдовете на мястото на възпалителното огнище води до активиране на локалния имунитет, което е свързано с повишено натрупване на левкоцити и плазматични клетки.

 

Клиничната картина при жените е свързана с поява на умерен до силен генитален сърбеж, парене, специфичен генитален флуор с вид на пресечено мляко, дизурия (болезненост при уриниране), диспареуния (болезнен коитус). Мъжете обикновено нямат оплаквания, тъй като мъжката уретра е с алкално pH и не създава подходящи условия за размножаването на микотичните микроорганизми. Възможно е обаче след полов контакт с жена с гъбична инфекция мъжете да получат зачервяване и сърбеж по glans penis. Състоянието се нарича контактен баланит и за предотвратяване на симптомите е достатъчно измиване с чиста вода непосредствено след коитус. Ако те не отшумят, или се засилят, тогава трябва да се направи консултация със специалист, който да изпише лечение. Най-често се изписват кремове от групата на имидазолите за външно мазане. 

 

Субективните оплаквания на жената са причината тя да потърси гинекологична помощ. При оглед на външните полови органи прави впечатление, че те са еритемни и едемни със следи от разчесвания, дължащи се на засиления сърбеж. Огледът със спекулум допълнително потвърждава диагнозата. Влагалищните стени са едемни, зачервени, с обилен флуор с вид на пресечено мляко, който може да има белезникав, или жълто-зелен цвят. 

 

Налепите по влагалищните стени в началото на инфекцията се отделят лесно. Миризма при вагиналната кандидоза обикновено няма, освен ако инфекцията не е комбинирана с други причинители. Независимо, че диагнозата се поставя лесно след добре снетата анамнеза за субективните оплаквания на пациентката и след гинекологичния преглед, лекарят е длъжен да вземе вагинален секрет за микробиологично изследване, тъй- като в 20% от случаите гъбичната инфекция може да не е причинена от Candida albicans, или да включва няколко микроорганизма.

 

След излизане на резултатите от взетите изследвания се избира подходящото лечение, като най-често то е комбинация от препарати за орална и вагинална употреба. Препаратите, които се изписват са от групата на имидазолите и триазолите под формата на кремове, глобули, лосиони, тампони, таблетки и други. Важно е, когато се изписват антиобиотични препарати за лечение те да бъдат комбинирани с пробиотик, който да се приема един час преди, или след антиобиотика, както и с антимикотик за през устата.

 

Спазването на тези правила значително намалява риска от развитие на микотични инфекции, особено сред пациентки с анамнеза за хронично рецидивиращи такива. Независимо, че гъбичните инфекции са безобидни на пръв поглед, те нарушават равновесието във влагалищния микробиом и е желателно след лечение по повод на каквато и да било вагинална инфекция да се направи поне един курс на лечение с глобули, съдържащи млечно-кисели бактерии. Вагиналната екосистема е част от микробиома на жената и всеки случай на дисбаланс трябва да бъде възстановен.