Съвременните методи за контрацепция са разнообразни и може да се прилагат в зависимост от желанието и здравословното състояние на жената. Една от основните им характеристики е тяхната ефективност. За да се определи, е формулиран Pearl index. Той се дава за всеки контрацептивен метод отделно и е в зависимост от броя настъпили бременности при правилната му метод за период от 1 година.
Интраутеринните средства, които се използват за контрол и предпазване от нежелана бременност са сравнително с висока ефективност. Вътрематочните контрацептиви се поставят в матката на жената и в зависимост от вида им може да се използват в продължение на 3 – 5 години. Наричат се още песери или вътрематочни спирали. По-голямата част от тях са с Т-образна форма и се закрепят към маточното дъно.
Използваните днес интраутеринни контрацептиви са биоактивни средства:
- Съдържащи биоактивен метал – мед, сребро.
- Съдържащи хормон – Levonorgestrel, който е прогестаген.
Интраутеринните средства се поставят в матката от акушер-гинеколог. Те се въвеждат през влагалището, може да се използва лека локална анастезия, за да се избегне дискомфортът при жената. Поставянето на вътрематочна спирала изисква жената да бъде без възпалително заболяване или злокачествено новообразувание на органите на половата система както и да не бъде бременна.
Поставянето на песара може да стане по всяко време на месечния цикъл, най-подходящ се приема моментът след менструация. След поставянето е възможно жената да усеща дискомфорт и да има леки прокървявания, които бързо преминават.
Поставени в маточната кухина вътрематочните спирали се явяват „чуждо тяло“ за организма на жената. Поради това може да се развие възпалителна реакция без патологичен агент. Измененията, които настъпват в ендометриума както и продуктите на възпалителната реакция водят до нарушения в попадналите при полов контакт сперматозоиди и те загиват.
Песарите, които отделят хормони, въздействат върху ендометриума. Те отделят постоянно, определено количество хормон за едно денонощие. По този начин не позволяват ендометриумът да се подготви за имплантиране на оплодена яйцеклетка в случай, че е настъпило оплождане.
NEWS_MORE_BOX
Интраутеринните спирали, които отделят хормон, поради същността си на действие, да не позволяват на ендометриума да се разраства, водят до хипоменорея – намаляване на продължителността на менструацията.
Усложнения в резултат на поставяне на интраутеринна контрацепция
Болезненост може да се наблюдава при жените през първите дни след поставяне на вътрематочната спирала. Болката е в резултат на мускулни съкращения на матката – контракции, чрез които песарът може да се изхвърли от организма.
Друго усложнение, което се наблюдава през първите седмици след поставяне на интраутеринните средства, е развитие на инфекциозен процес в матката. По време на поставяне на песара е необходимо да се спазват стриктни правила, за да не се пренесе инфекция от външните полови органи. Такава инфекция вследствие на поставена интраутеринна спирала най-често се развива 3 – 4 месеца след поставянето.
Най-рядкото усложнение на вътрематочната контрацепция е перфорацията на матката. Честотата на това усложнение е 1:1000 и най-често това се случва по време на самото поставяне на спиралата.
Свалянето на спиралата се извършва от акушер-гинеколог. При развитие на тазово-възпалителна болест, първоначално може да се остави вътрематочната спирала и да се предприеме само антибиотично лечение. В случай, че състоянието не се овладее за 3 – 4 дни се преминава към изваждане на песара. При настъпване на бременност е необходимо да се свали веднага след като жената установи това.
