Гинекологията представлява специфична област на медицината, където психическото състояние на пациентите оказва своето влияние. Пациентът би трябвало да е фокусът при прегледа и комуникацията между него и здравния работник. 


Съществуват случаи, в които лекарят трябва да работи с жертви на сексуално насилие или жени със сексуални разстройства например. При тях, но и при всички жени, добронамероното отношение и изчерпателната информация са изключително важни.


Психичните проблеми имат двояк характер, когато са свързани с гинекологичните симптоми. Психичните фактори като стрес, проблеми в семейството или работата могат да се изразят физически като органични симптоми. От друга страна, гинекологичните състояние могат да се придружат с психологичен дисстрес. 



Стресът е основният фактор, който оказва влияние върху всекидневието и в частност към гинекологичните симптоми. Гинекологичните симптоми биха могли да увеличат психологичния стрес директно или здравните проблеми могат да причинят стрес, защото влияят върху самочувствието, социалния живот или междуличностните взаимоотношения. 


Телесните симптоми в резултат от емоционален стрес или трудности в ежедневието се нарича соматизация. Причините са соматизация не са известни, но се приемат следните механизми: 


1. Тревога за заболяване става основна идея (фобия от злокачествено заболяване);
2. Дисоциация – възможността човек да преживява сензорни преживявания без наличието на стимул;
3.„Нуждата” да има заболяване – преживяването на ролята на болен или пациент доставя облекчение и захранва нуждата от внимание.


В гинекологията най-честата соматизация е тазовата болка. При изследване се установява, че при около 80% от жените, които съобщават за тазова болка, не се намират органични причина за нея. 

 

NEWS_MORE_BOX


Соматичната тазова болка обикновено не се влияе от болкоуспокояващи и в някои случаи може да стане толкова нетърпима, че да повлияе отрицателно върху всекидневието и достигане до инвадилизация. Тогава психотерапия е правилният избор.


Друг психологически аспект в гинекологията е нагласата за наличие на злокачествено заболяване. При жени след активна репродуктивна възраст е самовнушението за рак на матката например. Други имат нагласата, че болката по време на менструалния цикъл е толкова силна, че граничи със съществуването на заболяване. 


В такива случаи ролята на лекаря е прекомерно важна. Лекарят има задачата да успокои, да извърши много внимателно и обстойно рутинния гинекологичен преглед и да има положително отношение към обезпокоената жена. 


Негативният спомен от минало лечение или отношение на лекар, обаче, води до отрицателно действие върху цялостната нагласа към възможностите за ново лечение. Обикновено това е провокирано от недостатъчната или неясна информация от лекаря. Затова напрежението може да се намали чрез повече обяснения, свързани със състоянието, намаляването на чакането преди прегледа и повече внимание. 


Основни механизми за намаляване на психологичния дистрес са високата здравна култура, правилната информация и крепкият авторитет на лекаря.