Женската репродуктивна система се състои от външни и вътрешни женски полови органи. Към вътрешните органи се отнасят яйчници, матка с маточна шийка, маточни тръби и влагалище, а към външните – големи и малки срамни устни, клитор, лонно възвишение, преддверни луковици, Бартолинови жлези и влагалищен отвор. Външните полови органи се означават общо с термина вулва.

 

Образуването на женската полова система започва през първия триместрър от бременността на жената. Матката, маточната шийка и горната част на вагината водят началото си от чифтния паранефросен (Мюлеров) канал. С напредване развитието на плода двата Мюлерови канала се сливат и образуват преграда в маточната кухина, която до раждането трябва да се реабсорбира. Различни причини могат да доведат до структурни аномалии в развитието на матката, маточната шийка, вагината и вулвата.


 

Маточната шийка е част от матката, която осъществява свързването ѝ с влагалището. Вродените структурни аномалии, които засягат маточната шийка, са:

 

1. Цервикална дупликация – наличие на две маточни шийки. Обикновено тази малформация е съчетана с присъствието на две матки (т.нар. двойна матка или uterus didelphys) и две вагини. Повишен е рискът от спонатанни аборти и преждевременно раждане.


2. Цервикална агенезия – пълна липса на маточна шийка. В този случаи матка може да съществува, но може и да липсва. При наличие на матка по време на менструация кръвта не може да се оттече (ретроградна менструация), което създава предпоставка за инфекция и последваща хистеректомия. Възможно е хирургично да се създаде връзка между матката или влагалището или ретроградната менструация да бъде потисната чрез прием на орални контрацептиви.

 

Влагалището е дълга еластична тръба, която свързва матката с външните гениталии. Една от вагиналните аномалии, които могат да възникнат по време на ембрионалното развитие, е напречната вагинална преграда. Изразява се в присъствие на фиброзна преграда на различно ниво във вагината. Обикновено преградата има няколко отвора, през които изтича менструалната кръв. Състоянието може да затрудни и направи невъзможен половия живот на жената, а при пълна обструкция на влагалището се налага хирургично отстраняване на напречната преграда. Процедурата по отстраняването крие риск от развитие на сраствания и стеноза на влагалището, което налага използването на вагинални дилататори в първите 6-12 месеца.

 

Друга вагинална аномалия е т.нар. вагинална агенезия, при която влагалището не се е развило и липсва. Вагиналната агенезия, заедно с маточната и цервикалната агенезия, се отнасят към синдрома на Mayer-Rokitansky-Kuster-Hauser (MRKH). Жените, страдащи от този синдром, имат нормален брой хромозоми и структурно и функционално нормални яйчници. При липса на влагалище и нормално развила се матка кръвта по време на менструация не може да се евакуира, което създава предпоставка за ретроградна менструация и развитие на ендометриоза.

 

Сериозен проблем при жените с вагинална агенезия е липсата на нормална сексуална функция. По тази причина се създава неовагина – процес, означаван с термина вагинопластика. Като материал за създаването на вагина може да използва кожна присадка или черво. След процедурата е нужно да се използват вагинални дилататори за предотвратяване развитието на адхезии.

 

Други аномалии в развитието на влагалището са:

 

1. Вертикална вагинална преграда – тъй като влагалището се образува от сливането на двата Мюлерови канала, по линията на свързването им може да се развие вертикално фиброзна тъкан. Възниква двойно влагалище.

 

2. Синдром на запушена хеми-вагина с ипсилатерална (от същата страна) бъбречна агенезия – двойна матка, двойна вагина, едната част от която е запушена, и липса на един от бъбреците.

 

С термина вулва се означава комплексът от външни женски полови органи. Честа вродена аномалия на вулвата са асиметричните малки срамни устни. Дефектът е по-скоро козметичен и не създава здравословни проблеми. Лабиално сливане е рядка малформация, при която се наблюдава пълно или частично сливане на малките срамни устни.

 

Вродените аномалии на маточната шийка, вагината и вулвата могат да се проявят с тазова болка, първична аменорея, болка при полов акт (диспареуния), болезнена менструация (дисменорея). Възможно е да са причина за безплодие, чести спонтанни аборти и преждевременни раждания.

 

Диагностицирането на вродени малформации се осъществява с помоща на трансвагинална ултрасонофрафия, сонохистерография, хистеросалпингография. Сонохистерографията е ултразвуково изследване, което осигурява по-добра визуализация на матката. Хистеросалпингографията е рентгеново изследване на матката и маточните тръби. Може да се приложи и диагностична хистероскопия. Най-голяма информация се получава при изследване чрез ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).

 

При проблемно забременяване и невъзможност за износване на плода, при първична аменорея и ретроградна менструация, вродените аномалии се коригират хирургично. Прави се реконструкция на матка, вагинална дилатация, пластика на влагалище, серклаж на маточната шийка. Серклажът е процедура, при която в областта на маточната шийка се поставят няколко шева за намаляване на риска от спонтанен аборт.