Матката е важен орган от женската полова система, чиято основна функция е репродуктивната – имплантация на оплодената яйцеклетката в маточната лигавица, осигуряване на благоприятни условия, хранителни вещества и кислород на плод по време на бременност и реализиране на маточни съкращения по време на раждане. Развитието на матката започва още по време на ембрионалното развитие на плода.

 

През първия месец от бременността ембрионът все още не се е диференцирал като мъжки и женски пол. Развитието на женска полова система е свързано с липсваща секреция на анимюлеров хормон, който потиска развитието на паранефросния (Мюлеровия) канал при мъжете. Матката, маточните тръби и горната част на влагалището водят началото от чифтния Мюлеров канал. В хода на ембрионалното развитие горната неслята част на канала дава начало на маточните тръби, докато долната част на двата Мюлерови канала се слива и от нея произлиза матката и горната част на влагалището.


 

Нормално, при ембрионалното развитие на плода в маточната кухина съществува преграда (септум), който до раждането се реабсорбира. В някои случаи поради непълна резорбция на септума, както и поради други причини, настъпват вродени аномалии в структурата на матката. Вродените маточни аномалии се срещат сред около 5 % от жените, но този процент може да се увеличи до 25 сред жените, преживели многократни спонтанни аборти и преждевременни раждания. Най-общо могат да се различат следните вродени аномалии на матката:

 

1. Септатна матка – най-честата малформация на матката, която се среща сред 45 % от пациентките с вродени маточни малформации. Причина за развитието на септатна матка е ненастъпила реабсорбция на септума по време на ембрионалното развитие на плода. В резултат на това външната повърхност на матката е нормална, но вътрешно се оформят две ендометриални кухини.

 

2. Двурога матка – втората по честота маточна аномалия. Наблюдава се сред 25 % от от жените с вродени малформации. Външната повърхност на матката е разделена на две части, които могат да бъдат свързани само в основата си. Оформят се две ендометриални кухини.

 

3. Седловидна матка – в повечето случаи се определя като разновидност на нормалната матка. Среща се сред 15 % от жените и се изразява с наличие на лека вдлъбнатина по външната повърхност на маточното дъно.

 

4. Маточна хипоплазия и агенезия – означава се още като синдром на Mayer-Rokitansky-Kuster-Hauser (MRKH). Изразява се в вродена липса на матка поради аномалии в развитието на Мюлеровия канал.

 

5. Еднорога матка – наличие само на част от матката, която се развива от единия Мюлеров канал. Въпреки наличието на еднорога матка износване на плода е възможно, но рискът от спонтанни аборти е повишен. Понякога към еднорогата матка се развива хеми-матка, която е малка, обтурирана и може да причини болка и трудности при забременяване. В тези случаи се налага оперативно отстраняване на хеми-матката.

 

6. Двойна матка – т.нар. uterus didelphys. Най-рядката форма на маточна аномалия, при която двете половини на матката са напълно разделени една от друга, откъдето идва и названието двойна матка. При тази вродена малформация матката е чифтен орган, има две маточни шийки, а в някои случаи и двойно влагалище.

 

Ясна причина за възникването на маточни малформации все още не е установена. Въпреки дефектите в развитието на Мюлеровия канал, жените с вродени аномалии на матката имат нормален набор от 46ХХ – хромозоми. За рисков фактор, довел до развитието на повече маточни малфомарции, се смята естрогеновият аналог диетилстилбестрол. Препаратът се предписвал на родилки в периода 1938-1971 г. като средство за предотвратяване на спонтанен аборт или преждевременно раждане. Жените, които са родени в този период, и чиито майки са употребявали медикамента имат повишен риск от развитие на вродена маточна малформация.

 

Повечето вродени маточни аномалии не се проявяват симптоматично, поради което диагностицирането им се осъществява при профилактичен преглед при гинеколог или при търсене на причина за инфертилитет. Някои по-сериозни малформации обаче като еднорогата или двойната матка могат да се проявят с болка при полов контакт, първична аменорея, болезнена менструация (дисменорея), леко кървене между месечните периоди. Тези симптоми са неспецифични и зад тяхната поява могат да се крият множество гинекологични проблеми.

 

Освен с аменорея, дисменорея и диспареуния, вродените маточни малформации нерядко се изявяват с невъзможност за износване на плода и спонтанни аборти, преждевременни раждания и инфертилитет. При двурогата матка поради намаленото пространство за растеж на плода е възможно забавяне в развитието му.

 

Диагностицирането на маточни аномалии може да стане с помощта на трансвагинална ултрасонография. Други диагностични изследвания, които могат да дадат по-подробна информация, са сонохистерографията и хистеросалпингографията. Сонохистерографията е ултразвуково изследване на матката, при което в маточната кухина се вкарва физиологичен разтвор за по-добра визуализация. Хистеросалпингографията е рентгеново изследване на матка и маточни тръби. За златен стандарт в диагностицирането на вродени маточни аномалии се смята ядрено-магниятният резонанс.

 

В голяма част от случаите, когато не представляват проблем, маточните аномалии не търпят корекция. Ако са причина за чести спонтанни аборти, спонтанни раждания и инфертилитет, се налага хирургичната им корекция. При чести спонтанни аборти при двурога или еднорога матка се прави серклаж на маточната шийка. Процедурата се извършва под обща анестезия и се състои в поставянето на шев във влагалищната част на маточната шийка. По този начин се предотвратява следващ спонтанен аборт.

 

Вродените маточни малформации са дефекти в структурното развитие на матка, които възникват по време на ембрионалното развитие на плода. В някои случаи може да са причина за спонтанни аборти, преждевременни раждания и безплодие.