1. Вагинизъм

Вагинизъм е термин, с който се означава психогенно предизвикана контракция на мускулите на тазовото дъно и на долната трета на влагалището. Резултатът е затваряне на влагалищния вход, което не позволява проникване на половия член и осъществяването на коитус. Мускулната контракция след пенетрация на половия член не позволява разделянето на партньорите – т.нар. заклещване.
 
Причините за възникването на вагинизъм са разнообразни. Психосексуалната травма в детска възраст, след изнасилване, възпитанието, обявяващо секса за грях и страхът от нараняване при коитус след претърпяна гинекологична операция или след раждане са част от факторите, водещи до вагинизъм. От значение са недостатъчната лубрикация, наличието на ендометриоза и влагалищни инфекции, страствания, получени след операции или инфекции.
 
Лечението на вагинизма се състои в психотерапия. Необходима е компетентна помощ от психоаналитик, който да потърси първоизточника, предизвикващ състоянието.
 
Друг начин за лечение на вагинизма е чрез вагинални дилататори. Това се извършва след изричното съгласие на жената. Последователно във вагината се вкарват специални уреди с пръчковидна форма - дилататори, с нарастващ напречен размер до постепенното отпускане на мускулатурата.
 
Първоначално влагалищната дилатация се извършва от специалист. След обучение може да се извършва и от партньора на жената. Мъжът поставя дилататорите с нарастващ размер, като в края на процедурата доближава половия си член до вагината без да осъществява пенетрация. Идеята е жената да превъзмогне рефлекса на контракция на тазовата мускулатура при полов акт. След множество последователни дилатации може да се осъществи и проникване от страна на мъжа. Задължително е използването на лубрикация. Всичко това се извършва под режисурата на жената.
 

2. Контактен вулвит

Контактният вулвит е заболяване, което се характеризира с дразнене на вулвата, причинено от контакт с различни вещества и алергени. Среща се сравнително често, но най-вече в зряла възраст или след настъпване на менопаузата
 
NEWS_MORE_BOX
Множество са потенциалните алергени, причиняващи контактен вулвит – ароматизирани интимни гелове, дезодоранти и сапуни, менструални превръзки и тампони (особено тези с парфюми), изкуствено и/или тясно бельо, ароматизирана тоалетна хартия, омекотители за пране. Локални контрацептивни средства, латексови кондоми, лубрикнати и дори семенната течност на мъжа също могат да се явят дразнители. Замърсяването на вулвата с урина и фекалии може да предизивка също симптоми на заболяването.
 
Клиничната изява на контактния вулвит се състои в дифузно зачервяване на кожата в половата област, придружено с чувство за парене и упорит сърбеж. Появява се симетричен оток на тъканите. При напредване на вулвита е възможно да се образуват болезнени кожни язви с възпалени ръбове, които понякога се инфектират.
 
За да се постави диагнозата контактен вулвит, е небходимо да се изключат няколко заболявания със сходна симптоматика – локална гъбична инфекция, атрофичен вулвит, псориазис и себореен дерматит.
 
Специфични изследвания за доказване на заболяването няма. Кожната биопсия показва локални възпалителни промени. Жената трябва да се разпита внимателно дали свързва появата на симптомите с конкретен алерген – бельо, интимен гел, употреба на кондом, полов акт.
 
Лечението се състои в добра хигиена на половата област – кожата се поддържа чиста и суха, измива се с хипоалергенни средства. Избягва се носенето на тясно бельо. Кожните изменения се третират с локални кортикостероиди и влажни компреси, последвани от добра аерация – областта се оставя непокрита, за да „диша”. Приложението на кремове с овлажняващ и охлаждащ ефект намаляват неприятните симптомите.