Влагалището, нарично още вагина, е част от женската полова система, която осъществява контакт между външните полови органи, означавани като вулва, и маточната шийка. Влагалището е мускулна тръба, през която преминава плодът по време на раждане. То служи също за отделянето на менструалната кръв през отвор, означаван като ostium vaginae. Дължината му варира между 7 и 10 см. Състоянието, при което се наблюдава възпаление на вагината, се означава като вагинит. В някои случаи вагинитът може да протече паралелно с възпаление на вулвата – състояние, известно като вулвовагинит.

 

Стената на влагалището се състои от три слоя – лигавичен, мускулен и външен, съединителнотъканен. Лигавичният слой е съставен от многослоен плосък невроговяващ епител. Епителните клетки са богати на гликоген, който се използва от полезните бактерии на Дьодерлайн за производство на млечна киселина и на други вещества с противомикробно действие.


 

Като основна причина за развитието на вагинит се смятат инфекциите (бактериални, вирусни, гъбични) и нарушаването на киселинността във влагалището. Средата във вагината нормално е с pH от 3,8 до 4,5, като нарушаването й потиска развитието на полезните лактобацили и стимулира растежа на патогенни микроогранизми. Бактериалният вагинит се развива сред пациенти, страдащи от бактериала вагиноза, чийто основен причинител са бактерии от вид Gardnerella vaginalis. Заразяването с едноклетъчния паразит Trichomonas vaginalis също може да доведе до възпаление на влагалището. Полово преносимите болести като гонорея, хламидия, микоплазма, херпес и др. се смятат за рисков фактор за развитие на вагинит.

 

В някои случаи възпаление на вагината може да се получи вследствие на алергична реакция към различни продукти за поддържане на интимна хигиена, които съдържат парфюмни вещества и имат дразнещо действие върху лигавицата – това е т.нар. неинфекциозен вагинит. Алергична реакция може да се развие и срещу спермициди, презервативи или дори семенна течност. След менопауза, поради понижаване нивата на естрогени, жените са по-склонни към развитие на вагинит, който в този случай се означава като постменопаузален атрофичен вагинит. Предразположени към възникване на вагинит са и жените, страдащи от захарен диабет.

 

Нормално от жлезите във влагалището се образува вагинален секрет, който е прозрачен, воднист, без характерна миризма. Появата на обилно, вискозно течение с променен цвят и неприятен мирис, е един от симптомите за възпаление на вагината. Цветът на вагиналното течение може да се промени от прозрачен в:

 

  • Млечнобял при гъбична инфекция;
  • Сивкаво-бял при бактериална вагиноза;
  • Жълто-зелен при гонорея и хламидиална инфекция.

Други симптоми, които са характерни за това състояние, са възпаление, зачервяване и болезненост на външните гениталии, болка по време на полов акт (диспареуния), болка и парене при уриниране (дисурия), поява на нетрадиционно кръвотечение извън периода на менструация.

 

Диагноза вагинит се поставя след реализиране на тазово изследване, снемане на обстойна анамнеза, изследване на вагинален секрет и измерване на киселинността във влагалището чрез pH-тест. Важна при снемането на анамнеза е информацията за половия живот на пациентката, тъй като рисковото сексуално поведение може да е причина за поява на заболяването. Използването на вагинални душове, кремове и лосиони, както и приемът на противозачатъчни средства, също трябва да се спомене.

 

По време на тазово изследване гинекологът оглежда влагалищната лигавица и може да открие възпаление и зачервявания. Взема се секрет за микробиологично изследване, който може да докаже причинителя на инфекциозния вагинит. Прилагането на pH-тест пък открива отклонения от вагиналното pH, но сам по себе си тестът не е достатъчен за поставяне на диагнозата.

 

Лечението на вагинита зависи от причинителя му. При бактериална вагиноза лечението се провежда с метронидазол под формата на таблетки за перорална употреба или крем за топикална употреба. Метронизол или тинидазол орално се предписва, когато причинителят на вагинит е едноклетъчния паразит T.vaginalis. При гъбична инфекция се прилагат системни противогъбични средства или такива с локално действие, като най-често използвани са медикаментите от групата на азолите – клотримазол, флуконазол, миконазол и др. При постменопаузален вагинит се предписват естрогени под формата на вагинални кремове, таблетки и пръстени.

 

За превенция на вагинит се препоръчва използване на кондоми при полов акт, избягване на високорисково сексуално поведение и честа смяна на половите партньори, избягване употребата на вагинални душове, кремове и лосиони, спазване на висока интимна хигиена. По време на лечението е нужно ограничаване на половите контакти.

 

Вагинитът е патологично състояние, което засяга почти всяка жена веднъж в живота й. Лечението му в повечето случаи е успешно и не води до сериозни усложнения.