Гъбичните вагинални инфекции са едни от най-често срещаните гинекологични заболявания, които засягат почти всяка жена в даден момент от живота ѝ. Разпространени са сред 75 % от жените в полово зряла възраст, като основен причинител на вагиналните гъбични инфекции се считат гъбичките от вид Candida albicans. Вагиналните гъбични инфекции не се отнасят към полово преносимите болести, защото от вагинални гъбички могат да заболеят и жени, които не водят полов живот.

 

Нормално, гъбички от род Candida обитават влагалището и са част от неговата микрофлора. Растежът и развитието на тези гъбички се контролира от полезните бактерии на Дьодерлайн – Lactobacillus acidophilus. Функцията на лактобацилите е свързана с разграждане на гликоген и произвеждане на млечна киселина, която има значение за поддържането на киселинна среда във влагалището с pH от 3,8 до 4,5. Освен това, бактериите на Дьодерлайн произвеждат и вещества с противомикробно действие, които ограничават развитието на патогенни микроорганизми. Нарушаването на киселинната среда и унищожаването на полезните лактобацили от различни фактори води до разрастване на популацията от гъбички от род Candida и развитие на вагинална кандидоза.


 

Сред рисковите фактори, които увеличава възможността за развитие на вагинална кандидоза, са:

 

1. Продължително антибиотично лечение – дългата антибиотична терапия, без паралелен прием на пробиотик, нарушава киселинния баланс във влагалището и разрушава полезните лактобацили. Резултатът е алкализиране на средата във влагалището и свръхрастеж на гъбички.

 

2. Неконтролиран захарен диабет – пациентите, които страдат от захарен диабет и не спазват терапията си, имат високи плазмени нива на глюкоза, която е хранителен източник за гъбичките. Приемът на богата на захари храна също стимулира размножаването им.


3. Имунокомпрометирани пациенти – пациенти, които са на противотуморна терапия, пациентите, страдащи от СПИН, както и тези, които са на продължителна терапия с глюкокортикостероиди (ГКС), имат потисната имунна система. Намалените защитни сили на организма го правят податлив на различни бактериални, вирусни и гъбични инфекции.

 

4. Бременност – промяната в хормоналните нива по време на бременност и повишаването на нивата на естрогени стимулира развитието на вагинална кандидоза.

 

5. Прием на орални контрацептиви или други хормонална препарати – употребата на синтетични женски полови хормони увеличава риска от развитие на гъбична инфекция.

 

6. Начин на живот – високи нива на стрес, ниска физическа активност, прием на богата на захари храна.

 

7. Дългият престой с мокри бански костюми по време на летния сезон също е рисков фактор.

 

Симптомите, които могат да ви подскажат, че става въпрос за вагинална кандидоза са болка, зачервяване, раздразнение и сърбеж на външните полови органи. Характерна е появата на воднисто, млечно-бяло вагинално течение с консистенция на извара, без характерна миризма. Сред симптомите, които съпътстват вагиналните гъбички, са болка и парене при уриниране (дизурия) и болезнен полов акт (диспареуния). При наличие на описаните симптоми посетете гинеколога си, тъй като отложеното лечение може да доведе до развитие на усложнения.

 

Поставянето на диагноза вагинална кандидоза се извършва от акушер-гинеколог след обстоен преглед на базата на снетата анамнеза и резултати от тазовото и микробиологичното изследване. По време на тазовото изследване гинекологът оглежда външните полови органи за наличие на зачервявания, възпаление, болезненост. След поставянето на спекулум във влагалището и оглед на вътрешните полови органи гинекологът взима вагинален секрет за микробиологично изследване. Резултатите от него определят точния причинител на гъбичната инфекция.

 

При липса на лечение вагиналната гъбична инфекция може да се усложни и периодично да рецидивира. Сред усложненията, които могат да настъпят, са дисеминация на гъбичките в кръвния ток и развитие на сепсис. Като усложнена се определя гъбична инфекция, която се проявява поне 4 пъти в година, независимо от прилаганото лечение. Вагиналната кандидоза по време на бременност може да доведе до преждевременно раждане или раждане на дете с ниско тегло.

 

Лечението на вагиналната кандидоза зависи от наличието или отсъствието на усложнения. Неусложнената гъбична инфекция се лекува с противогъбични средства под формата на унгвент, вагинални супозитории или таблетки за орална употреба. Терапията може да бъде с продължителност до една седмица или да е под формата на еднократна доза орален антимикотик – например флуконазол. Лечението при усложнената вагинална кандидоза е по-продължително (две-три седмици) или включва два или три приема на орален антимикотик. В някои случаи гинекологът може да предпише борна киселина под формата на вагинални глобули.

 

По време на бременност лечението е главно с противогъбични унгвенти и вагинални глобули с локално действие, докато орални препарати със системен ефект не са показани. Установено е, че употребата на орални антимикотици при бременност, особено през първия триместър, увеличава риска от спонтанен аборт.

 

При лечението е препоръчително избягването на полови контакти, които могат да влошат симптомите и да забавят възстановяването. Партньорът на жена с установена инфекция също трябва да се изследва и при наличие на гъбична инфекция да се лекува паралелно с половата си партньорка. Препоръчва се също избягване използването на вагинални душове и ограничаване приема на въглехидрати.

 

Вагиналните гъбички са често срещано заболяване, което не бива да плаши жените, защото въпреки неприятната симптоматика, установено и лекувано навреме не води до усложнения и преминава безпроблемно.