Чувстваш интимална неразположеност. Много те притеснява силният генитален сърбеж, който е вестибуларен (в преддверието на вагината), и се засилва по интензитет след секс. Имаш оплаквания от иритация, болезненост по време на полов контакт, чувство за парене при уриниране. Вагиналният секрет не е обилен, той е бял, гъст и не мирише лошо (например на развалена риба). От силното разчесване вулвата (тъканите около вагината) се е зачервила, а големите устни са оточни. Ако си една от много, които някога са изпитвали тези симптоми, то, най-вероятно, оплакванията са били свързани със състоянието вагинална кандидоза.
 
Вагиналната кандидоза се причинява от гъбични микроогранизми от рода Candida. Те се смятат за част от естествената бактериална флора на стомашно-чревния тракт и на микрофлората във вагината при здрави жени в до 50% от случаите. Също така могат да се намерят обикновено и по лигавиците на урогениталния тракт и в устата без наличието на техните колонии да означава заболяване.
 
Не е съвсем наясно какъв е механизмът за развитие на вагинално възпаление, но са установени някои предразполагащи фактори. Предменструалният синдром, бременността и приемането на орани контрацептиви променят локалния статус на половите хормони, което може да отключи микотична инфекция. Използването на широкоспектърни антибиотици, кортикостероидната терапия, прилагането на имуносупресори потискат „добрите” бактерии (лактобацилите) и гъбичките се разрастват.
 
Тези микроорганизми се развиват най-добре в кисела среда, каквато обикновено е вагиналната, което различава заболяването от бактериална вагиноза например – за повече информация относно това заболяването, кликни тук : „Вактериална вагиноза - как протича?”. Също така, голямото количество гликоген подпомага разрастването на Candida. Затова микотичните инфекции са чести при бременни, жени с наднормено тегло и диабетички.
 
Жените с диабет са рискови за развитието на рекурентна вагинална кандидоза, което се дефинира като 4 или повече епизода на симптоматична кандидоза за една година. При тях лечението не е толкова успешно, гъбичките стават резистентни на медикаментите и се променя причинителят – от Candida albicans към по-редки представители на рода като Candida glabrata, Candida krusei.
 
NEWS_MORE_BOX
Лечението на вагиналната микоза се разделя на две направления – неусложнена и усложнена. Неусложнената означава спорадична, слабоизразена при неимунокомпрометирани жени и с причинител C. albicans. Комплицираният гъбичков вагинит представлява рекурентна, силноизразена инфекция при диабетички, бременни или жени с намален имунитет и с причнител non-albicans вид.
 
Лекарствата, които се използват за локални лечение (интравагинално), са следните: клотримазол под формата на крем за 1-2 седмици или таблетки (100 мг за 1 седмица или 500 мг еднократно) или миконазол като крем за 7 дни или вагинални свещички (100 мг за 7 дни или 200 мг за 3 дни).
 
Рекурентната вагинална кандидоза изисква след прилагането на интравагиналната терапия да започне приемът на системен антимикотик в продължение на 6 месеца. Препоръчителни режими са: флуконазол 150 мг по 1 таб. седмично или клотримазол 500 мг по 1 таб. на седмица.
 
Вагиналната микоза, причинена от non-albicans видове, се лекува с клотримазол или миконазол, но не и с флуконазол, защото се смята, че повечето щамове са резитентни на него. Нистатинът е крайна линия на терапия при рецидивиращи инфекции.
 
Тази статия има за цел да увеличи здравната ти култура и не насърчава самолекуването. При наличие на гинекологични симптоми винаги препоръчвам допитване до професионалист със специалност акушерство и гинекология.