Фистулата представлява патологична връзка между два органа, две кухини или между орган и кухина, която нормално не съществува. Най-често срещани сред жените са фистулите в областта на урогениталния тракт. Възникването на несвойствен канал между органи на пикочо-половата система създава неприятни усещания и дискомфорт за пациентката. В повечето случаи лечението е хирургично.

 

В зависимост от това между кои органи е създадена патологичната връзка се различват няколко типа фистули на урогениталния тракт на жената:


 

- Везико-вагинална фистула – осъществява се комуникация между пикочния мехур и влагалището, в резултат на което може да е налице уринарна инконтиненция. Това е една от най-често срещаните фистули сред жените;

 

- Уретеро-вагинална фистула – при нея се наблюдава контакт между влагалището и пикочопроводите (уретерите), които осъществяват транспорт на урината от бъбречното легенче до пикочния мехур;

 

- Уретро-вагинална фистула – проявява се с наличие на патологична връзка между уретрата (пикочния канал) и влагалището;

 

- Ректо-вагинална и ректо-вулварна фистула – с тези понятия се означават несвойствени комуникации съответно между правото черво и влагалището и правото черво и вулвата (външните гениталии);

 

- Ентеро-вагинална фистула – наличие на контакт между тънко черво и вагина.

 

Причините за възникване на вагинална фистула са доста разнообразни. Въпреки това за една от основните причини се счита тежкото, продължително и усложнено раждане, по време на което плодът притиска тъканите на влагалището и предизвиква исхемия на тъканите между вагината и пикочния мехур или ректума. Създават се условия за фистулизация поради некроза на тъканите и образуване на патологичен отвор.

 

Вагинална фистула може да възникне и в резултат на хистеректомия или раждане чрез Цезарово сечение, при което да настъпи неволна увреда в стената на пикочния мехур и възникване впоследствие на везико-вагинална фистула. Симптоми за наличие на фистула може да се проявят непосредствено след оперативната интервенция или 2 до 4 седмици след нея. Причина за вагинална фистула може да бъде и лъчетерапия в тазовата област, прилагана при карцином на маточната шийка, ендометриума, ректума и др. При лъчетерапия фистулата не възниква веднага, а 6 до 24 месеца след прекъсването ѝ. Предразположени към развитие на фистули са също пациенти, страдащи от болест на Крон или дивертикулоза.

 

Вагиналните фистули се проявяват с характерна симптоматика. Сред симптомите, които могат да Ви подскажат за наличие на подобен проблем, са:

 

Уринарна инконтиненция – наблюдава се при везико-вагинална, уретеро-вагинална и уретро-вагинална фистула. Проявява се с неволево изтичане на урина през влагалищния отвор;

- Зачервяване, болка, парене на външните гениталии в резултат на възпалителен процес;

- Чести урогенитални инфекции;

- Вагинално течение с неприятна миризма;

- Болка по време на полов акт (диспареуния);

- Изтичане на гной и фекални материи през влагалището – при ректо-вагинална фистула;

- Радиационен цистит, проявяващ се хематурия – при вагинална фистула в резултат на лъчетерапия;

- Общо неразположение – гадене, повръщане, коремни болки.

 

Поставянето на диагноза и установяването на типа фистула понякога може да бъде предизвикателство. При усложнена фистула и наличие на напреднал възпалителен процес извършването на тазово изследване и оглед на вътрешните гениталии със спекулум може да бъде много болезнено. Според някои автори в такива случаи оправдано може да се приложи анестезия при извършване на изследването. При съмнения е възможно извършване на рентгенография, компютърна томография на коремна и тазова кухина, ядрено-магнитен резонанс и др.

 

Доста показателен за диагностиката на везико-вагинални и уретеро-вагинални фистули е т.нар. тест за двойно оцветяване. За целта пациентката приема орално феназопиридин, който оцветява урината в оранжев цвят. Успоредно с това чрез уретрален катетър в пикочния мехур на пациентката се въвежда метиленово синьо, което оцветява урината в син цвят. Резултатите се отчитат в зависимост от оцвятяването на тампон, поставен във влагалището на пациентката. Ако тампонът е оцветен в оранжево, фистулата е уретеро-вагинална, а ако е оцветен в синьо – везико-вагинална.

 

В повечето случаи лечението на вагиналните фистули е хирургично. Ако фистулата не е усложнена, може да се приложи уретрален катетър за 4 до 6 седмици. Други неизнвазивни методи, които се прилагат при лечение на малки фистули, са фибриновото лепило и фистулните запушалки. При пациенти с болест на Крон се предписва лекарството инфликсимаб.

 

При предприемане на хирургично лечение е нужно предварителна терапия на подлежащи инфекциозни процеси. За целта се прилага антибиотично лечение предперативно. Преди се е приемало вагиналните фистули да не се оперират веднага след диагностицирането им, а след период от 3-4 месеца. Днес не винаги се изчаква този период от време, но изключително важно е към момента на операцията да няма активен инфекциозен процес!

 

Хирургичната корекция може да се извърши трансабдоминално или трансвагинално в зависимост от вида на фистулата. Използват се собствени тъкани за затваряне на патологичната комуникация между органите.

 

Вагиналната фистула е състояние, което може да доведе до чести урогенитални инфекции, възпаление на вулвата или до формиране на абсцес. Въпреки съществуващите неинвазивни методи, хирургичното лечение е за предпочитане.