Вагиналният pH-баланс е от огромно значение за репродуктивното здраве на жените в полово зряла възраст (15-49 години). Поддържането му в нормални граници предотвратява появата на инфекции, които не само предизвикват дискомфорт, но могат да доведат до редица усложнения, а в най-лошия случай - до инфертилитет.

 

pH е отрицателен логаритъм на концентрацията на водородните йони или иначе казано – показател, който се използва за определяне на киселинността на дадена среда. За измерване на киселинността съществува pH-скала със стойности на pH от 0 до 14. При стойности на pH от 0 до 7 средата се определя като киселинна, при pH=7 средата е неутрална, а при стойности на pH по-големи от 7 до 14, средата е алкална (основна).


 

Киселинността в различните части на човешкия организъм е различна. Влагалището (вагината) е еластична мускулна тръба с дължина около 8-10 см, която свързва матката с външните полови органи. Нормално, във влагалището се развива бактериална микрофлора, която се състои предимно от грам-положителни бактерии от род Lactobacillus. Основни представители на рода сa бактериите, принадлежащи към вида Lactobacillus acidophilus – т.нар. бактерии на Дьодерлайн.

 

За развитието на полезните бактерии на Дьодерлайн значение има нивото на естроген в женския организъм. То е пряко обвързано с наличието на гликоген в епителните клетки на влагалището. Гликогенът, от своя страна, се използва от лактобацилите за производството на млечна киселина, която контролира киселинността във вагината, като понижава pH.

 

Лактобацилите произвеждат също и вещества с противомикробни свойства – лактацидин, ацидолин, лактацин В и водороден пероксид. Смята се, че произведеният от лактобацилите водороден пероксид има основна роля в поддържането на вагиналната микрофлора. Той инхибира растежа на патогенни микроорганизми.

 

Установено е, че нормалното pH във влагалището на жената има стойности от 3,8 до 4,5. Вагиналната киселинност е различна през различните периоди от живота на една жена. Преди появата на менструация, както и след настъпването на менопауза, стойностите на pH са над 4,5. Това се свързва с ниските нива на естрогени, които са необходими за развитието на полезните бактерии на Дьодерлайн. Високите нива на pH през тези периоди са причина за по-честата поява на инфекции. Алкализирането на средата във влагалището при жени в репродуктивна възраст много често води или е предпоставка за развитието на инфекции – бактериални, гъбични, инфекции на уринарния тракт.

 

Сред симтомите, които издават за нарушен вагинален pH – баланс, са: вагинална болка, парене при уриниране, изтичане на обилно количество специфичен по цвят и мирис секрет от влагалището, сърбеж.

 

Сред причините, които могат да нарушат вагиналния pH – баланс са:

 

  • Бактериална вагиноза - една от най-честите инфекции, при която се наблюдава алкализиране на pH във влагалището. Бактериалната вагиноза е състояние, при което, поради понижената продукция на водороден пероксид от лактобацилите, се повишава растежът на грам-отрицателни бактерии – основно Gardnella vaginalis. Усложненията, които могат да възникнат в резултат на това състояние, са тазово-възпалителна болест, преждевременно раждане, раждане на деца с по-ниско тегло. Проведени са изследвания, според които жените с бактериална вагинза са по-податливи за развитие на сексуално-трансмисивни болести като гонорея, хламидийна инфекция, трихомониаза, както и на уринарни инфекции. Установена е и позитивна връзка между жени с бактериалната вагиноза и HIV-серопозитивни;
  • Непротектиран полов акт – семенната течност е алкална, с pH около 7,1-8. Това е така, защото сперматозоидите се нуждаят от алкална среда, за да достигнат до маточните тръби, където да осъществят оплождане. Непротектираният полов акт води до алкализиране на средата във влагалището. Затова, освен за предпазване от забременяване и предаване на полови болести, използването на презервативи преодотвратява алкализирането и евентуално развитие на инфекция;
  • Вагинални душове – вагинални промивки със сода, винен оцет или различни билкови отвари не се препоръчват, тъй като използването им предизвикава очистване не само на вредните, но и на полезните бактерии във вагината;
  • Антибиотици – антибиотичната терапия води до унищожаване на нормалната вагинална микрофлора и повишаване на киселинността във влагалището. В такива случай се препоръчва комбинирането на антибиотика с пробиотик, който да възстанови полезната бактериална микрофлора;
  • Менструация – менструалната кръв е леко алкална, с pH 7,4. По време на менструация кръвта, преминавайки през влагалището, се абсорбира върху тампона или превръзката. Оставянето на тампона за по-продължителен период от време води до алкализиране на средата във влагалището и развитие на инфекции. Препоръчва се честата му смяна, през около 4 часа;
  • Менопауза – ниските нива на естрогени ограничават развитието на полезните бактерии, поддържащи вагиналното pH.

 

Поддържането на вагинален pH-баланс има значение за ограничаване развитието на бактериални и гъбични инфекции, полово предавани болести, инфекции на уринарния тракт. От значение е ограничаването на вагиналните душове, включването на пробиотици към антибиотична терапия, използването на кондоми, честата смяна на тапмони и превръзки по време на менструация.