В съвременното общество 75% от всички жени по света са имали вагинит поне веднъж в живота си. Вагината има динамична микробна „екосистема” с различни вагинални нива на pH.
Дисбалансът в тази екосистема може да промени вагиналното pH и да наклони скалата до степен да причини проблеми, като вагинит, които изискват медицинска помощ. Въпреки че вагинитът не е нелечимо заболяване, той причинява дискомфорт и болка, които нарушават ежедневието на жените.
Най-честите причини за вагинит включват бактериална вагиноза, трихомониаза и вулвовагинална кандидоза.
Влагалището обикновено има уникална флора, която поддържа вътрешната физическа и химическа среда.
Наличието на нормална флора зависи от поддържането на различни компоненти на pH баланса, който е в динамично равновесие Нормалното вагинално рН за жени в детеродна възраст варира от 3,8 до 5,0, което е умерено киселинно.
Нормалната вагина е покрита с тънък слой прозрачна течност, известна като вагинална течност. Много фактори могат да доведат до промени или дисбаланс във вагиналната pH стойност, включително вагинални инфекции, стареене, сексуална активност и вагинално промиване.
Общият вагинален микробиом (видовете лактобацили) могат да произвеждат киселинно рН и бактериоцини, убиващи други бактерии във влагалището. Лактобацилите могат да произведат кисела среда във влагалището, която е предназначена да предпазва жените от полово предавани патогени и опортюнистични инфекции.
Ако тази нормална флора като лактобацили отсъства или е значително намалена, вагиналната екосистема ще се дисбалансира и други микроорганизми или бактерии във влагалището могат да се размножат, което да доведе до вагинит.
Вагинитът бива различни видове, включително бактериална вагиноза, вагинална кандидоза, трихомониаза и аеробен вагинит. Бактериалната вагиноза се диагностицира чрез наличието на хомогенно млечно вагинално течение, вагинално pH над 4,5.
Анормалните стойности на pH увеличават възможността за вагинит и измерването на вагиналното pH се използва за първоначален скрининг. Данни от проучвания показват значнието на стойността на pH. Стойности на рН на вагиналната течност от 4–4,5 или по-малко означава липса на вагинит, докато стойност на pH над 4,5 означава вагинит и бактериална вагиноза. Въпреки това, при инфекция с Трихомонас вагиналис стойността на pH може да се повиши до 6,5 или повече.
Нивото на pH, свързано с вагината, се нарича „вагинална pH стойност“ и играе ценна роля при определяне на вагиналното здраве.
По-ниска стойност на рН (по-киселинна) във влагалището от кръвта или интерстициалните течности може да защити вагиналната лигавица от патогенни организми. Вагиналното рН може да бъде повлияно от цялостното здравословно състояние, включително възраст, състояние на вагинална хидратация, ежедневна диета и безопасен полов акт. Стойността на вагиналното pH зависи от възрастта. Нормалната стойност на вагинално pH за жена в репродуктивна възраст варира от 4,0 до 4,5, но стойността може да бъде малко по-висока от 4,5 при жени в пременархален период и след менопауза.
Стойността на вагиналното рН очевидно играе важна роля за здравето на вагината, но е важно да се отбележи, че поддържането на здравословно вагинално рН се характеризира с метаболизма на Лактобацилус ацидофилус и друга ендогенна флора, естроген, гликоген и съществуваща флора и патогени.
Вагиналните микроорганизми са основните стабилизатори на вагиналната екосистема. Лактобацилус ацидофилус е микроорганизъм, който може да ферментира гликоген, получен от разпадането на еутрофната лигавица на вагината в млечна киселина и впоследствие да освободи водородни йони. Резултатът от този метаболизъм е киселинно рН 4–4,5, а получената кисела вагинална среда осигурява защитен ефект.
Създава бариера, която не позволява на нездравословния микробиом да се размножава твърде бързо и да причинява инфекция. Дисбалансът в тази екосистема може да причини необичайно вагинално pH и може да се използва за определяне на наличието на бактериални патогени, както и за менопаузален статус.
Проучванията потвърждават, че повишаването на вагиналното pH може да доведе до бактериална вагиноза и спонтанни преждевременни раждания при бременни жени. Стойността на вагиналното pH има дълбоко влияние върху живота на жените. Поддържането на нормални стойности на вагиналното рН, може да се използва за ефективно управление и предотвратяване на инфекция.
Референции:
1. Larsen B. Vaginal flora in health and disease. Clin. Obstet. Gynecol.
2. Carr P.L., Felsenstein D., Friedman R.H. Evaluation and management of vaginitis. J. Gen. Intern. Med.
3. Murta E.F., Filho A.C., Barcelos A.C. Relation between vaginal and endocervical pH in pre- and post-menopausal women. Arch. Gynecol. Obstet. 2005
