Съществува разнообразие от фактори, причиняващи увреда на женския генитален апарат. Най-честите от тях са:

 

1. Чужди тела


 

Колкото и необичайно да звучи, наличието на чужди тела във влагалището никак не е рядкост. Понякога жената изобщо не подозира за съществуването им. Възможно е след операция в гениталиите да останат забравени марли, тампони, хирургична игла, попивателни гъби. Известни са случаи, при които във вагината се откриват менструални тампони с голяма давност, презервативи и предмети, използвани в сексуалната игра. Малките момичета въвеждат във вагината си играчки или други предмети – моливи, копчета, монети, често с цел мастурбация, и забравят за тях. При налична аномалия на урогениталиите с отваряне на уретера във влагалището е възможно в него да се открие бъбречен калцификат.

 

Клиничната изява е влагалищното възпаление, съпроводено с гноевиден флуор с неприятна миризма. Наличието на чужди тела в гениталния апарат не е безопасно Въвеждането на предмета може да нарани лигавицата, а на по-късен етап да се образуват язви и фистули ( комуникации със съседни органи).

 

Лечението се състои в отстраняване на чуждото тяло, последвано от локално антибиотично лечение. Понякога това е трудно и изисква оперативна намеса.

 

2. Изгаряния

Най-честите причини за изгаряния на вулвата са влагалищните промивки с горещи разтвори, неправилни приготвени разтвори за третиране на кожата в областта или неправилно приложение на медикаменти – (химическо изгаряне).

 

В зависимост от дълбочината си изгарянията се категоризират в степени. Първа степен изгаряне клинично се представя с повърхностно епително увреждане, пареща болка и зачервяване на кожната площ. Втора степен изгаряне включва, освен описаната симптоматика и образуването на големи мехури – були, с бистро течно съдържимо. Засегната е и дермата. Следващите степени изгаряне се все по-дълбоки, с по-тежка клинична картина и трудно поддаващи се на лечение.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Влагалищните изгаряния се лекуват продължително. Необходим е редовен контрол на наранената повърхност за развитие на инфекция. Съществува риск от разязвявания, фистули и стеноза (стесняване) на влагалището след оздравяване.

 

3. Наранявания на вагината

 

При несъответствие в размерите на половите органи на мъжа и жената, използване на различни предмети по време на сексуалната игра или при по-бурен полов акт е възможно да настъпи разкъсване на перинеума, влагалищния свод, параметриума (съединителната тъкан около матката), лезии на пикочния мехур и ректума. Подобни разкъсвания могат да се получат при падане върху твърди тъпи предмети и при някои видове спорт.

 

Симптомите при нараняване на женските гениталии са болката и кръвотечението, което е необходимо да бъде овладяно. В някои случаи се образуват хематоми, изявяващи се със синкава подутина в съответната област. Лечението се състои в спиране на кървенето и естетично възстановяване на разкъсаните тъкани. В наранена област може да се постави лед с цел вазоконтрикция на съдовете и намаляване на кървенето. При персистиране на хематома се налага дренаж.

 

4. Перфорация на матката

Перфорация означава пробив на маточната стена в различен участък. Най-често това се случва при дилатация (разширяване) на цервикалния канал, въвеждане на маточен песар (спирала) или различни диагностични процедури – аборт или абразио.

 

При извършването на диагностични процедури в момента на перфорацията се усеща хлътване на инструмента на по-голяма дълбочина от очакваната. Нарушаването на целостта на маточната стена от към пикочния мехур се изявява с хематурия. Жената не усеща болка, тъй като процедурите се извършват под кратка венозна анестезия. Потвърждаването или отхвърлянето на диагнозата се извършва чрез лапароскопия. Лечението е оперативно – зашиване на дефекта и щателна инспекция на околните органи.