Според последни данни от 2018 г. в България на всеки 1000 живородени деца има 380 случая на аборт. С термина аборт се означава спонтанно или индуцирано прекъсване на жизнената дейност на плода или ембриона. В зависимост от това абортът се разделя на две големи групи: спонтанен и изкуствен (индуциран) аборт.

 

Спонтанният аборт може да бъде ранен (едноетапен), късен (двуетапен), задържан, хабитуален или септичен. Изкуственият аборт от своя страна се дели на аборт по желание, аборт по медицински показания и криминален аборт. В България прекъсване на бременност по желание на пациентката е разрешено да се случи до 12 г.с. Аборт по медицински показания е разрешено да се извърши до 20 г.с., тъй като на по-късен етап вече плодът може да оцелее и да се доразвие в изкуствена среда.


 

Усложненията, които могат да възникнат в резултат на аборт, могат да се разделят в две групи: ранни и късни усложнения. Към ранните усложнения се отнасят възпалителните и травматични увреди, които могат да настъпят по време на аборта. Травматичните усложнения могат да се проявят с перфорация на маточна стена, което е тежко и животозастрашаващо усложнение, налагащо спешни действия.

 

Лечението се състои в спешна лапаротомия (оперативно отваряне на коремната кухина за по-лесен достъп до органите в тазовата кухина) и полагане на шев на мястото на перфорацията. Ако това действие е недостатъчно, се преминава към хистеректомия, тъй като в противен случай голямата загуба на кръв може да доведе до хеморагичен шок и смърт.

 

Възпалителни усложнения настъпват, когато по време на аборта инфекциозен причител е проникнал в маточната кухина и е довел до разивитието на т.нар. септичен аборт. Това състояние се среща по-често при практикуване на т.нар. криминални аборти, които се извършват извън лечебни заведения, при липса на необходимите условия на асептика и антисептика.

 

Септичният аборт се проявява с висока температура над 38 градуса и в зависимост от тежестта си възпалителният процес може да се ограничи в маточната кухина или да се разпространи в тазовата кухина и паренхимните органи. Необходимо е овладяване на инфекцията с помоща на антибиотици – изследва се материал от гениталния тракт и се прави антибиограма. Преди резултатите от антибиограмата да са излезли се започва антибиотично лечение с няколко антибиотика от различни групи.

 

Към късните усложнения се отнасят образуването на маточни сраствания (синехии) в резултат на травмиране на маточната лигавица и произлизащите от тях спонтанни аборти и инфертилитет. Състоянието, при което в маточната кухина се образуват множество сраствания, се означава като синдром на Ашерман. Лечението се състои в отстраняване на адхезиите чрез лечебна хистероскопия и последващо поставяне на интраутеринна спирала, която да предотврати образуването на други сраствания.

 

Извършването на изкуствен аборт или почистването на маточната кухина може да се извъши по различен начин в зависимост от гестационната седмица. При аборт до 6-7 г. с. е възможно отстраняването на плодното яйце да стане с помоща на медикаментозни средства. Използват се два медикамента – мифепристон и мизопростол. Първо се приема мифепристонът, който е антихормон, прекратяващ действието на прогестерона – хормонът, отговорен за развитието на бременността. 48 часа по-късно се приема мизопростол, който е простагландин, предизвикващ маточни контракции и изхвърляне на плодните части.

 

При аборт през първи триместър или начало на втори триместър (до 14-16 г.с.) се прилага вакуум-аспирационния метод. Той се извършва под местна или обща анестезия, след което във влагалището се поставя спекулум и маточната шийка се разширява с нарастващи по-дебелина дилататори. При достигане на нужната ширина през маточната шийка се въвежда вакуум-аспираторът, чрез който се евакуира ембрионът. Процедурата е бърза и периодът на физическо възстановяване преминава гладко.

 

Аборт в по-късен етап от бременността, след 14 г.с., се извършва чрез дилатация и кюретаж под обща анестезия. Процедурата се състои в разширяване на маточната шийка с дилататор и премахване на плода и плацентата с помоща на форцепс. След това се извършва ревизия на маточната кухина с кюрета. При нужда от аборт в късен втори триместър, след 20 г. с., поради липсващи жизнени показатели на плода, се индуцира раждане.

 

Задължително след аборт се провежда няколкодневен антибиотичен курс за предотвратяване развитието на инфекция. Нужно е ограничаване на половите контакти и на тежките физически натоварвания. Тъй като абортът за повечето жени е травмиращо събитие, е нужно осигуряване на подкрепа и разбиране от близките.