Микоплазмите са най-малките екстрацелуларно свободно живеещи микроорганизми, заемащи междинни размери между тези на бактериите и вирусите. Инфекцията водеща до засягане на урогениталния тракт се предава по полов път - при генитален и орален контакт. Единствен източник на урогениталната микоплазма се явява болният човек, който е носител на причинителя. Въпреки, че са сапрофити по характер представителите на родовете Mycoplasma и Ureaplasma могат да предизвикат локално възпаление на органите на пикочо-половата система. Названието на уреаплазмите идва от способността им да произвеждат уреаза, която разгражда уреята.

 

Микоплазмените микроорганизми са постоянни обитатели на повърхностния слой на лигавиците на дихателната и урогениталната система, но не водят до поява на симптоми. Безсимптомното носителство е присъщо и за двата пола. Смята се, че по-често микоплазмената инфекция се развива на фона на друга бактериална инфекция. Известни са над 100 вида микоплазми. В човека паразитират около 10 вида. Само 4 от тези 10 са патогенни. Това са: Mycoplasma pneumonie, Mycoplasma hominis, Mycoplasma genitalium и Ureaplasma species ( U.biovars, U.urealiticum, U.parvum).


 

За микоплазмите е характерно, че имат трислойна цитоплазмена мембрана, но нямат наличие на клетъчна стена в структурата си, което ги прави изключително пластични и с висока резистентност към някои групи медикаменти.

 

Микопламената болест - микоплазмозата е една от нерядко срещаните в практиката полово предавани заболявания. Поразява урогениталния тракт и води до различни клинични оплаквания, които понякога могат и да липсват. Едно от късните последствия на нелекуваната микоплазмена инфекция е стерилитетът. 

 

Микоплазмата, за съжаление, невинаги води до проява на клинични сиптоми. Инкубационният период след полов контакт със заразен партньор е от 3 до 5 седмици, но средно е около 20 дни. Оплакванията са често неспецифични и се срещат и при друг тип полово предавани инфекции.

 

При мъжете симптомите могат да бъдат:

 

  • Уретрит с поява на парене, дискомфорт, дисурия - болки при уриниране;
  • Поява на течен секрет от пениса, който най-често е без цвят;
  • Смята се, че нелекуваната микоплазмена инфекция може да доведе до стерилитет, тъй като понижава подвижността и оплодителната способност на сперматозоидите.

 

Симптомите при жените са най-разнообразни, но често пъти инфекцията протича безсимптомно и се открива случайно. За първи път микоплазмени микроорганизми са били изолирани от абсцес на Бартолинова жлеза. Симптомите могат да бъдат:

 

  • Секрет от влагалище - обилен флуор с различна консистенция със или без миризма в зависимост от това дали инфекцията протича самостоятелно;
  • Болезнено и понякога затруднено уриниране. Ако се изследва стерилна урина и в нея липса бактериален растеж, не трябва да се пренебрегва възможността за наличие на миколпазмена инфекция;
  • Диспареуния - болка и дискомфорт по време на полов контакт;
  • Кървене след секс, което се дължи най-често на това, че самата инфекция води до повърхностни ерозии във влагалището, кървящи при допир. Този симптом не е чест;
  • Интерменструални кръвотечения - те могат да се дължат и на други причини;
  • Болка в областта на малкия таз и аднексите ( тръби и яйчници );
  • По време на бременност, инфекцията с микоплазма може да доведе до спонтанен аборт, преждевременно раждане, раждане на мъртъв плод, развитие на малформации на плода. Желателно е да се направи изследване за носителство на инфекцията преди планиране на бременност;
  • При хора с имунен дефицит, микоплазмите могат да се разпространят по кръвен път и да причинят увреждане на сърце, бъбреци, стави и др.

Диагнозата на микоплазмената инфекция не е трудна, ако лекарят има добри познания относно полово предаваните инфекции и клиничната им изява. При мъжете е достатъчно да се изследва уретрален секрет, урина, семенна течност, или секрет от простатната жлеза. При жените може да се изследва урина, цервикален, или вагинален секрет. Най-използваният метод за доказване на микоплазмените причинители е полимеразно-верижна реакция - PCR. Диференциално диагностично трябва да се имат предвид и други полово предавани заболявания, които могат да имат сходна клинична изява. Това са най-често гонорея, хламидия и трихомонас вагиналис.

 

Златен стандарт в лечението на микоплазмената и уреаплазмената инфекция си остават антибиотиците от тетрациклиновата група - тетрациклин, доксициклин. Лекуват се и двамата партньори за срок от минимум 14 дни. Поради продължителността на лечение, то трябва да бъде съчетано и с прием на пробиотик.

 

За лечение се използват още и макролидните антибиотици, както и хинолоните. За превенция се препоръчва избягване на случайните полови партньори, както и използването на бариерни предпазни средства.