Маточната шийка е анатомична част от матката, която претърпява характерни промени през всеки период от живота на жената. Дължината й е от 3 до 4 см. Частта, която се вдава във влагалището, условно се нарича екзоцервикс, а цервикалният канал (връзката между влагалището и маточната кухина) – ендоцервикс.

 

За да се разбере значимостта на цитологичната диагностика (цитонамазката), е важно да се да се уточнят някои особености на маточната шийка. Екзоцервиксът е покрит от многослоен плосък епител, а ендоцервиксът – от цилиндричен. Границата между двата типа епител се означава като зона на трансформация – мястото, където цилиндричният епител се „превръща“ в плосък. Нейното положение се променя през различните периоди от живота на жената и се влияе от хормоните нива.


 

Преди пубертета и преди раждането границата може да бъде вътре в цервикалния канал или върху вагиналната част на маточната шийка. Най-често през репродуктивната възраст на жената границата се измества върху екзоцервикса. Това явление се нарича цервикална еверзия.

 

Много жени са чували понятието „раничка на маточната шийка“. Но какво точно е това?

 

Обикновено се касае за изместване на зоната на трансформация върху екзоцервикса. Разположените в дълбочина кръвоносни съдове се показват по-ясно и придават силно червен цвят на епителната тъкан. Освен това тя (тъканта) наблюдавана с невъоръжено око изглежда по-неравена в сравнение с околната - има вид на ерозия. Ето защо в миналото това явление е било наричано „раничка“.

 

1. Какво е цитонамазката?

 

Цитонамазката или още наречена „тест-намазка“ е обикновен тест, при който известно количество клетки се излющват от маточната шийка и се изследват чрез микроскоп. Използва се за скрининг на рака на маточната шийка поради възможността да се диагностицират изменения в епителните клетки, предхождащи развитието на неоплазията. Въвеждането на профилактични цитонамазки през последните години снижи значително смъртността от цервикален карцином . Препоръчително е няколко дни преди да посети гинеколога си жената да не е имала полови контакти и да не е поставяла медикамети във влагалището.

 

2. Как се взима цитонамазка?

 

Жената е позиционирана на гинекологичния стол. Във влагалището се поставя спекулум, за да държи стените му разделени и да се визуализира добре маточната шийка. Чрез специални за целта четки се вземат две проби – една от вагиналната част на шийката и една от цервикалния канал. Материалът се „намазва“ върху две отделни предметни стъкла, фиксира се и се изпраща за цитологично изследване.

 

3. Колко често трябва да се прави изследването?

 

Ако не се откриват патологични изменения и жената няма оплаквания, препоръчително е цитонамазка да се изследва всяка година. При наличие на клетъчни изменения тест-намазка се провежда по-често (през няколко месеца) до изчезването на абнормалността с или без лечение.

 

NEWS_MORE_BOX

4. Резултат от цитонамазката

 

Предметните стъкла с клетъчния материал се изследват от медицински специалист – цитолог или хистопатолог. На базата на опеределни критерии той категоризира резултата. Двата най-често срещани резултата са: ПАП I - липсват патологични клетъчни промени и жената е здрава, и ПАП II - налице са данни за възпалителен процес.

 

Всяка следваща група изисква допълнително диагностично уточняване чрез колпоскопия и евентуална биопсия.

 

„Раничката“ на маточната шийка не изисква лечение. Необходим е стриктен контрол на състоянието й и редовно провеждане на цитонамазки. Тъй като цилиндричният епител е секретиращ, може да стане причина за по-обилен генитален флуор с изтичането му през влагалището, което да създаде предпоставки за чести инфекции. В тези случаи може да се предприеме третиране на еверзията чрез лазер, диатермия (топлина) или криотерапия (чрез замразяване).