Цитонамазка или т.нар. Pap-тест представлява диагностичен скринингов метод за откриване на абнормни разраствания от клетки в областта на маточната шийка, които са с патологично хистологично устройство. Това е един от основните методи за ранно диагностициране на преканцерози на маточната шийка и чрез него се постига предотвратяване развитието на цервикален карцином.

 

Според Световната здравна организация (СЗО) ракът на маточната шийка е на четвърто място по честота сред жените. През 2018 г. са диагностицирани 570 000 нови случая на цервикален карцином. Това само потвърждава нуждата от редовен скрининг, който да осигури навременното откриване на метапластични обратими промени в лигавицата на маточната шийка. Pap-тестът е важен скринингов тест, въвеждането на който е намалил драстично смъртните случаи от карцином на цервикса. Въведен е от д-р Георгиос Папаниколау, откъдето получава и името си Pap-тест.


 

Според последни данни на Американското онкологично дружество от 2016 г. се препоръчва цитологичното изследване чрез цитонамазка да започне на 21-годишна възраст, тъй като е много малък процентът (0,1 %) на жените, заболяващи от рак на маточната шийка в тази възраст. След 21-годишна възраст се препоръчва цитонамазка да се прави на всеки три години до 29-годишна възраст при нормални резултати и липса на рискови фактори, преполагащи по-често изследване.

 

След 30 години Pap-тестът е препоръчано да се комбинира с тест за човешки папилома вирус (HPV) на всеки 5 години, тъй като HPV е основният причинител на рак на маточната шийка. След 65 години при нормални резултати през последните 10 години изследването чрез цитонамазка може да се преустанови. Според препоръките у нас жени над 30-годишна възраст е необходимо да си правят цитонамазка ежегодно, а при два отрицателни резултата – на всеки три години.

 

Рискови групи, на които се препоръчва по-често изследване чрез цитонамазка са:

  • Жени с близки родственици с рак на маточната шийка;
  • Имунокомпрометирани пациенти – напр. болни от СПИН, пациенти, подложени на цитостатична терапия;
  • Жени, изложени на действието на диетилстилбестрол по време на бременност. Диетилстилбестролът е синтетичен естроген, предписван в периода 1938-1971 г. на бременни жени, имащи предходни спонтанни аборти или преждевременни раждания. В последствие е установено, че медикаментът повишава риска от карцином на маточната шийка и производството му е преустановено.

На жени с тотална хистеректомия по повод доброкачествени образувания редовното скринингово правене на цитонамазка може да се прекрати по преценка на гинеколога. В случай, че хистеректомията е извършена поради детекция на преканцерозни или канцерозни промени в маточната шийка, профилактичното Pap-тестване не се прекратява.

 

Pap-тестът е неболезнена процедура, която се реализира по време на тазовото изследване. Един-два дни преди изследването е нужно ограничаване на половите контакти, употребата на вагинални душове, тампони, спермициди. Най-добре е материалът за цитологично изследване да се вземе на след менструация и преди овулация, около 10-12 ден от месечния цикъл.

 

При изследването пациентката е съблечена до кръста, в легнало положение и вдигнати крака на гинекологичния стол. С помоща на спекулум – пластмасов, за еднократна употреба, или стерилизиран, метален, гинекологът разтваря стените на влагалището и си осигурява достъп до маточната шийка. С памучна шпатула или четчица, която се завърта на 360 градуса, лекарят взема секрет от маточната шийка. В зависимост от типа на цитонамазката секретът се поставя в специален контейнер с течност (течност-базирана цитонамазка) или върху предметно стъкло (конвенционална цитонамазка). Пробите се изследват под микроскоп и се установява хистологичното устройство на клетките в цервикса.

 

Цитонамазката е изключително безопастно изследване и усложненията са много редки – леко кръвотечение или инфекция. Въпреки широкото си разпространение и важното място в диагностиката на рак на маточната шийка, фалшиво-отрицателните резултати от изследването не са рядкост.

 

Резултатите от Pap-теста могат да бъдат нормални или абнормални. Отклонения от нормата при цитонамазка могат да се наблюдават при възпаления, инфекциозни заболявания (бактериални, вирусни, гъбични), както и при предракови и ракови състояния. Резултатите от цитонамазка могат да се класифицират по Бетезда и по Папаниколау. Класификацията по Папаниколау включва няколко класа:

 

1. Клас I – нормални клетки без атипични промени;

2. Клас II:

  • Клас IIA – начални възпалителни промени, дължащи се на инфекции, травмиране на лигавицата на маточната шийка и др;
  • Клас IIB – начални клетъчни промени поради атрофия, облъчване и др.;
  • Клас IIC – тежки дегенеративни промени.

3. Клас III:

  • Клас IIIA – лека дисплазия;
  • Клас IIIB – умерена дисплазия.

4.    Клас IV – тежка дисплазия, карцином in situ.

5.    Клас V – инвазивен карцином.

 

Pap-тестът е ценен диагностичен метод за откриване на промени в клетките на маточната шийка и ранно диагностициране на карцином на цервикса. По тази причина редовните профилактични гинекологични прегледи са от огромно значение.