Матката е кух мускулест орган, който има функционална роля в осъществяването на менструалния цикъл и износването на плода по време на бременност. Наред с цикличните промени в яйчниците, които могат да се обобщят в редуване на фоликуларна и лутеална фаза, по време на менструалния цикъл настъпват и промени в матката.

 

Матката (uterus) е орган с крушовидна форма, които се разполага между пикочния мехур и правото черво. Тя се състои от тяло (corpus uteri) и маточна шийка (cervix uteri), които заграждат маточната кухина. Има две повърхности – facies vesicalis и facies intestinalis, насочени съответно към пикочния мехур и правото черво.


 

Стената на матката се състои от 3 слоя:

 

1. Външен серозен слой – perimetrium.
2. Mускулен слой – myometrium.
3. Вътрешен лигавичен слой – endometrium. Той от своя страна се състои от базален слой (stratum basale) и функционален слой (stratum functionale).

 

По време на менструалния цикъл, успоредно с промените, които протичат в яйчниците, се осъществяват и циклични промени в матката. Те засягат нейната стена и са свързани с подготовка на маточната лигавица за евентуално оплождане. Менструалният цикъл има продължителност средно 28 дни, но може да варира от 21 до 35 дни. Цикличните промени, които настъпвят в матката по време на меструалния цикъл, се разделят в 4 фази:

 

1. Десквамационна (менструална) фаза – тя обхваща периода на месечно кървене и има продължителност 3-7 дни. Десквамационната фаза съвпада с края на лутеалната и началото на фоликуларната фаза и поради това нивата на естрогени и прогестерон са ниски. Менструацията е период, по време на който, поради неосъществилото се оплаждане и вазоконстрикция на маточните съдове, последвана от некроза, се десквамира (излющва) и отпада функционалният слой на ендометриума. Заедно с него се отделя и натрупалата се слуз, кръв и некротизирали тъкани. Базалният слой на ендометриума се запазва.

 

Вазоконстрикцията на маточната мускулататура и съдовете се стимулира от секрецията на простагландини. Усилената им продукци я води до болезнено кървене – дисменорея. Под действието на естрогените мукусът по време на тази фаза е рядък и в голямо количество, което подпомага преминаването на сперматозоидите по пътя им към маточните тръби, където се осъществява оплождането.

 

2. Пролиферативна фаза – започва от края на менструацията и продължава до 14-ти ден от меструалния цикъл, т.е до настъпването на овулация. Тази фаза е под контрола на естрогените, които стимулират пролиферацията на запазения базален слой на маточната лигавица, на жлезите и кръвоносните съдове. Постепенно ендометриумът се възстановява и увеличава своята дебелина от 0,5-1 мм по време на меструацията до 2-3 мм.

 

3. Секреторна фаза – обхваща периода от настъпването на овулация до 26-27-ми ден от менструалния цикъл, протича успоредно с лутеинизиращата фаза в яйчниците. Секреторната фаза е под контрола на прогестерона. По време на тази фаза маточната лигавица продължава да пролиферира и да задебелява, като достига дебелина около 4-7 мм. Под действието на прогестерона мукусът придобива плътна консистенция и формира запушалка, която не позволява навлизането на патогенни микроорганизми и предпазва формираната зигота при наличие на оплождане. При отсъствие на оплождане, жълтото тяло, което секретира прогестерон, търпи обратно развитие и ендометриумът прекратява пролиферацията си.

 

4. Пременструационна фаза – осъществява се през последните 1-2 дни от меструалния цикъл. Хипертрофиралата маточна лигавица некротизира в резултат на вазоконстрикция, предизвикана от секрецията на простагландини, разкъсват се кръвоносните съдове и жлезите.

 

Познаването на физиологичните процеси, които се осъществяват в организма ни, е от съществено значение. Незнанието на това какво се случва в тялото ни и каква е нормалата му функционалност в миналото е довело до създаването на множество теми табу, една от която е била и темата за менструацията.

 

Любопитно е, че древните римляни смятали жените с менструален цикъл за вещици. През 1920 г. д-р Бела Шик въвежда термина „менотоксин”, като смята, че по време на менструация жените произвеждат токсини. Дълго време минава до създаването на първата менструална подложка за еднократна употреба през 1897 г., наречена кърпа на Листър. По-късно, в началото на 20 век е създаден и дамски санитарен колан, а през 1929 г. д-р Ърл Хаас създава първия дамски тампон. През 1969 г. са създадени и първите дамски превръзки със залепваща се лента.

 

Цикличните промени, които се случват в матката, яйчниците и целия организъм на жената, са уникални и имат една единствена функция – износването на живот.