Яйчниците са женските полови жлези, които участват в продукцията на полови клетки – яйцеклетки, и на женски полови хормони – естрогени и прогестерон. Тяхното нормално функциониране е необходимо условие за нормално полово развитие и фертилитет.

 

Естрогените и прогестеронът са стероидни хормони. Основните естрогени, които се образуват, са естрадиол, естрон и естриол. Те се секретират от естроген-специфични органи - фоликулите на яйчника, от жълтото тяло и от плацентата, но могат да бъдат образувани също в черен дроб, сърце, кожа и мозък. Всяка от трите форми изпълнява определена роля – естрадиолът играе важна роля по време на преместруалния период на жената, естриолът се синтезира в мастната тъкан при жени в менопауза, а естронът е най-малко потентният естроген, който има значение по време на бременност и се образува от плацентата. Прогестеронът пък се секретира главно от жълтото тяло, плацентата и жълтото тяло на бременността. Малки количества прогестерон се образуват и от фоликулите на яйчниците.


 

Като стероидни хормони, общ прекурсор на естрогените и прогестеронът е холестеролът. В синтеза им участват два типа клетки: текални и гранулозни, като производството на хормоните се осъществява от съвместната им дейност и по отделно не могат да осъществят ендокринната си функция. Текалните клетки могат да образуват андрогени, от които се получават естрогените, а гранулозните клетки произвеждат ензима ароматаза, необходим за трансформацията на адрогените в естрогени.

 

Текалните клетки притежават рецептори за лутеинизиращия хормон (LH), които се секретира от аденохипофизата. При свързването на LH с тези рецептори стимулира превръщането на холестерола в прегненолон, който се превръща в прогестерон. Гранулозните клетки също притежават рецептори за LH и в тях също се синтезира прогестерон. Образувалият се прогестерон дифундира в текалните клетки и заедно със синтезирания там прогестерон се преобразува в андрогени – андростенедион.

 

Андростенедионът дифундира в гранулозните клетки. Освен рецептори за LH, гранулозните клетки притежават и такива за фоликуло-стимулиращия хормон (FSH). При свързването на FSH с тези рецептори се активира ензимът ароматаза, който превръща андростенедионът в естрон. Естронът последователно се превръща в естрадиол и естриол.

 

Синтезът на женските полови хормони, естрогени и прогестерон, е сложен многостъпален процес, но те изпълняват жизненоважни функции – участват във формирането на вторични женски полови белези, осъществяват контрол върху менструалния цикъл, като стимулират овулацията, имат значение за оплождането и безпроблемното протичане на бременността.

 

Цикличните промени, които протичат в яйчниците, обхващат две фази – фоликуларна и лутеална:

 

1. Фоликуларна фаза – началото й съвпада с първия ден на менструалния цикъл и приключва с настъпването на овулация. В началото на фоликуларната фаза се увеличава нивото на гонадотропин-освобождаващия хормон (GnRH), който стимулира секрецията на фоликуло-стимулиращ хормон (FSH). Секретираният FSH взаимодейства с специфични за него рецептори по повърхността на гранулозните клетки и активира ароматазата, която превръща андрогените в естрогени. Повишените нива на фоликуло-стимулиращ хормон и на естрадиол водят до увеличаване на броя на рецепторите за FSH по повърхността на новообразуващите се фоликули. На принципа на отрицателната обратна връзка повишените нива на естрадиол инхибират секрецията на FSH. При тези условия повечето от образувалите се фоликули претърпяват обратно развитие (атрезия) и само един от тях – доминиращ фоликул, успява да оцелее при ниските нива на FSH. По време на късната фоликуларна фаза естрадиолът стимулира секрецията на лутеинизиращ хормон (LH), който подпомага доузряването на доминантния фоликул (Граафов фоликул). Продуцира се прогестерон.

 

2. Овулация – процес на отделяне на зряла яйцеклетка, който настъпва 34-36 часа след покачването на нивата на LH.

 

3. Лутеална фаза – по време на лутеалната фаза се образува жълто тяло, corpus luteum, което секретира прогестерон, подготвящ маточната лигавица за предстоящо оплождане. Този процес на подготовка на ендометриума се нарича ендометриална децидуализация. При липса на оплождане 9-11 дни след овулацията жълтото тяло търпи обратно развитие. На мястото на дегенериралото жълто тяло се образува corpus albicans, което представлява фиброзна тъкан. Лутеалната фаза приключва и започна нов менструален цикъл. Ако оплождане настъпи, жълтото тяло се превръща в жълто тяло на бременността.

 

Фоликуларната и лутеалната фаза обхващат промените, които настъпват в яйчниците по време на един менструален цикъл. Процесите на синтез на женски полови хормони, както и на отделянето на зряла яйцеклетка, са изключително важни за фертилитета на жената.