Цервикалната дисплазия е преканцерозно състояние, което се среща сред полово зрели жени на възраст най-често между 20 и 30 години. Тъй като състоянието може да прогресира до карцином на маточната шийка, са нужни редовни профилактични прегледи за навременно откриване и лечение.

 

Маточната шийка свързва матката с влагалището. В областта над влагалището цервиксът е постлан от еднослоен цилиндричен епител, а частта, която се вдава във влагалището – от многослоен плосък невроговяващ епител. При цервикалната дисплазия се наблюдава абнормно разрастване (пролиферация) на морфологично променени епителни клетки, които не се диференцират в нормални клетки на еднослойния епител.


 

Епителните клетки на маточната шийка се трансформират в подобни на ракови клетки, които обаче нямат способността да инвазират. Цервикалната дисплазия се означава още с термините цервикална интраепителна неоплазия (CIN) и сквамозна интраепителна лезия (SIL).

 

Цервикалната дисплазия е предраково състояние, което в голям процент от случаите може да доведе до развитието на рак на маточната шийка. Различават се лека, умерена и тежка дисплазия. От изключително значение за изхода от състоянието е ранното му откриване и предприемане на нужните действия и методи за лечение.

 

Характерно за състоянието е, че се среща сред млади жени. Като основна причина за абнормното разрастване от клетки в лигавицата на маточната шийка се приема инфекцията с човешки папилома вирус (HPV). Установено е, че около 75 % от хората са боледували от HPV в даден момент от живота си. В повечето случаи, при добра имунна защита, инфекцията не се проявява симптоматично и организмът се справя успешно с вируса. Заразяването с човешки папилома вирус се осъществява при полов контакт (орален, вагинален или анален секс) и при кожен контакт.

 

Различават се ниско- и високорискови щамове на HPV, като основно значение за развитието на карцином на цервикса имат високорисковите – 16, 18, 31, 33, 35 и др. Рискови фактори, които увеличават риска от развитие на цервикална дисплазия, са ранното водене на полов живот, полови контакти с множество партньори, неизползване на презервативи при полов акт. Повишен риск се наблюдава и при жени с множество бременности и при такива с отлабен имунитет поради тютюнопушене, заболявания, потискащи имунната система като СПИН и др.

 

Цервикалната дисплазия протича безсимптомно. Диагностицирането ѝ обикновено се случва след контролен гинекологичен преглед, по време на който се взима вагинален секрет за цитологично изследване (цитонамазка). Препоръчва се жени от 21- до 29-годишна възраст да посещават гинеколог ежегодно и да провеждат цитологично изследване на всеки три години. При жени между 30 и 65-годишна възраст заедно с цитонамазката е нужно и изследване за HPV.

 

Цервикалната интраепителна неоплазия (CIN) може да бъде разделена в три групи:

 

1. CIN I – лека дисплазия, която засяга само долната една трета от епитела.
2. CIN II – умерена дисплазия, засягаща долните две трети от епитела.
3. CIN III – тежка дисплазия, при която почти всички клетки са морфологично променени (диспластични).

 

При установяване на диспластичните промени и тяхната тежест може да се реализират и други диагностични методи, които да потвърдят състоянието и да изключат вероятността от рак на маточната шийка. За диагностика се препоръчва извършване на колпоскопия, по време на която се оглежда лигавицата на маточната шийка, влагалището и вулвата с помоща на колпоскоп. Обикновено диспластично променените клетки могат да се визуализират чрез оцветяване със специални разтвори. По време на колпоскопията може да се вземе материал за биопсия. Препоръчва се направата на ДНК-тест за HPV, който се основава също на изследване на вагинален секрет.

 

Ако цервикалната дисплазия е лека, специфично лечение не се предприема. Препоръчва се реализиране на цитонамазка на всеки 3 до 6 месеца за период от 1-2 години. Само 1 % от случаите на лека цервикална дисплазия преминават в карцином на цервикса. Цервикалната интраепителна неоплазия от втора и трета степен се нуждае от лечение, тъй като рискът за малигнизация е много по-висок.

 

Съществуват няколко метода за лечение. Първият от тях е т.нар. бримкова електрохирургична ексцизия (LEEP). При този метод с помоща на тънка метална бримка под действие на електричен ток се изрязва абнормната тъкан в областта на маточната шийка. Прилага се и методът конизация. При него се изрязва тъкан с конусовидна форма около цервикалния канал. Препоръчително е дълбочината на ексцизията да не надвишава 1 см (между 5 и 8 мм) поради увеличен риск от цервикална стеноза.

 

За отстраняване на диспластичните клетки може да се използва и криохирургичения метод. При криохирургията се използват абнормно ниски температури за премахване на промената област на маточната шийка. Прилага се и лазерна терапия. В някои случаи се налага отстраняване на матката (хистеректомия). След отстраняване на диспластичните клетки е нужно редовно проследяване на състоянието чрез цитонамазка на всеки 6 до 12 месеца.

 

Как да се предпазим от развитие на цервикална дисплазия?

За превенция на цервикална дисплазия се препоръчва ограничаване на половите контакти, използване на презерватив при полов акт, по-късно започване на водене на полов живот. От огромно значение са и редовните гинекологични прегледи. Препоръчва се спиране на тютюнопушенето, тъй като то води до отлабване на имунната защита на организма. За предотвратяване инфекция с HPV съществуват ваксини. Ваксината защитава от развитие на високорискови щамове 16 и 18 и се прилага както при момчета, така и при момичета. Препоръчително е да се приложи на възраст между 11 и 12 години. Въпреки това ваксинацията може да извърши до 26-годишна възраст.

 

Цервикалната дисплазия е предраково състояние, което трябва да се следи и да се лекува своевременно, тъй като е възможно да се трансформира в рак на маточната шийка.