Трихомониазата е най-често срещаната полово предавана инфекция. В много от случаите протича безсимптомно и може да доведе до усложнения, сред които е увеличеният риск от развитие на СПИН, както и повишена като цяло податливост към развитие на сексуално-трансмисивни заболявания.

 

Трихомониазата се причинява от анаеробния протозоен паразит Trichomonas vaginalis от род Trichomonas. Т.vaginalis е едноклетъчен паразит с малки размери, който притежава четири флагела в предната част на клетката и един в задната, с помоща на който се придвижва. Открива се в пикочо-половия тракт на мъжа и жената. Единствен гостоприемник и преносител е човекът, като заразяването става при полов път.


 

Във вагината трихомонасите отделят цитотоксични вещества, които действат върху епителните клетки на лигавицата и ги разрушават. По този начин те предизвикват възпаление, вагиналният баланс се нарушава, като средата във влагалището се алкализира, при което се активира имунната система и се увеличава броят на полиморфоядрените левкоцити.

 

Рисковите фактори, които водят до развитие на трихомониаза, са нов или множество сексуални партньори, честата смяна на такива, непротектиран полов акт, история на прекарана или развиваща се в момента полово предавана болест, полов контакт със заразен партньор. Основният рисков фактор е промискуитетът (честата смяна на половия партньор), като е установено, че жени, които са имали 1 или повече сексуални партньори през послените 30 дни, имат четири пъти по-висок риск от развитие на трихомониаза.

 

В много от случаите трихомониазата протича безсимптомно, като такова безсимтомно протичане се наблюдава по-често сред мъжете. Инкубационният период на трихомонасите е 4-28 дни, което предполага поява на симптоматика около месец след заразяването. При жените характерни клинични симптоми са:

 

  • Обилно, с неприятна миризма, жълто-зеленикаво, пенесто вагинално течение;
  • Т.нар. „ягодова шийка” – особено характерна за трихомониаза. При физикално изследване се забелязват дребни червени точки по повърхността на маточната шийка;
  • Вагинална болка, зачервяване и парене;
  • Вагинално pH над 5;
  • Диспареуния – болезнен полов акт;
  • Дисурия - парене при уриниране.


При мъжете се среща парене при уриниране и еякулация, често уриниране, течение от пениса, пруритус (сърбеж), болка и зачервяване около главичката на пениса (балантит).

 

Установено е, че трихомониазата повишава риска от развитие на СПИН. Смята се, че повишеният риск се дължи на разрушаването на епителния слой на влагалищната лигавица от паразита, което улеснява преминаването на HIV-вируса. Друга причина е активирането на имунитета, при което се активират и реплицират лимфоцити и се продуцират цитокини, което предизвиква стимулация на вирусната репликация в HIV-инфектираните клетки. Инфекцията с T.vaginalis повишава податливостта и към други вируси – херпес, човешки папилома вирус (HPV).

 

Усложненията, които могат да възникнат при нелекувана трихомониаза при жените, са тазово-възпалителна болест, инфекции на маточните тръби, ендометриума, Бартолиновата и малките вестибуларни жлези, цервикална интраепителиална неоплазия. При бременни, заразени с трихомонаси, може да настъпи преждевременно раждане, раждане на деца с ниско тегло, предаване на инфекцията на плода по време на раждане. При това при новороденото могат да се развият респираторни и генитални инфекции. Нелекуваната трихомониаза при мъже може да доведе до простатит, уретрит, епидидимит, инфертилитет.

 

Поставянето на диагноза се извършва след преглед при специалист, при което се оценява състоянието на гениталния тракт, симптомите и при съмнение за трихомониаза се взема секрет за изследване. Диагнозата се поставя на базата на микроскопско изследване и откриване на подвижни трихомонаси под микроскоп. Може да се направи и посявка върху хранителна среда, изследване на влагалищното pH, вземане на секрет за цитонамазка, въпреки че при последната не се получават особено точни резултати за трихомониаза.

 

Лечението е антибиотично, като се използват препаратите метронидазол и тинидазол – предпочита се пероралната форма, защото локалното лечение не е особено ефективно. Възможен е еднократен  прием на 2g от съответния медикамент или курс от 5-7 дни, по време на които се приема два пъти дневно по 500 mg от медикамента. Лечението се провежда едновременно при двамата партньори. Важно е ограничаване на половите контакти по време на антибиотичната терапия, както и ограничване приема на алкохол по време на лечението и около 24 часа след последната доза при лечение с метронидазол или 72 часа -  при лечение с тинидазол.

 

По време на бременност се препоръчва лечение с еднократна доза метронидазол. Тинидазолът е противопоказан при бременни. Кърмещите жени трябва да спрат кърменото по време на курс с метронидазол и за 12-24 часа след последния му прием, а при лечение с тинидазол не трябва да кърмят както по време на лечението, така и до 3 дни след приема на последната доза.

 

Трихомониазата е полово предавана болест, която е нужно да се лекува своевременно, за да се намалят рисковете и да се ограничат усложненията, до които може да доведе.