Торзия (усукване) на яйчниците е рядко срещано състояние, особено при бременните, но ако не се установи навреме може да доведе до серозни усложнения.

 

Завъртане на яйчника, яйчниковия педикул и маточната тръба около надлъжната им ос с последващо нарушаване на тяхното кръвоснабдяване е остро хирургично състояние, което изисква спешна намеса.


 

При торзия на яйчник торзионният педикул се формира от lig. ovarii proprium и прилежащите към него съдове (vasa utero-ovarica). При торзия на аднекс в педикула участва и lig. infundibulfpelvicum с vasa ovarica.

 

Какви могат да бъдат предразполагащите фактори? 

  • От значение е големината на яйчниците. Най-често се торквират десните салпингси;
  • Най-често засегнати са жени в детеродна възраст. След климакса яйчниците намаляват размерите си и е по-малко вероятно да се появи усукване, освен в случаите, когато има някаква киста или друго образувание;
  • Това на практика означава, че усукване на яйчник може да се появи, макар и по-рядко, след менопаузата или преди настъпване на пубертета. В медицината са описани няколко случая на поява на това състояние дори вътреутробно при бебета от женски пол;
  •  Наличие на киста на яйчника;
  •  Към яйчниковите кисти понякога неправилно се причисляват и параовариалните кисти (кисти на Morgagni), които също могат да се усукат. Последните обикновено са с ембрионален произход и се развиват между двата листа на plica lata;
  •  Повече кисти -> по-висок риск... Възможно е да се получи завъртане както на здрав яйчник, така и на кистозен, като наличието на кисти или възли увеличава многократно риска. Кистата увеличава теглото на органа и така подпомага завъртането. Жените със синдром на поликистозните яйчници, които имат множество малки кисти и страдат от сериозен хормонален дисбаланс, със сигурност са високорискова група;
  •  Едностранна оофоректомия (останалият яйчник е склонен към торзия);
  •  Вродена слабост на съединителната тъкан;
  •  Наличие на тумор на яйчника;
  •  Вродени аномалии на вътрешните полови органи;
  •  Предходни операции в малкия таз (ако има следоперативни сраствания,  могат да бъдат причина);
  •  Бременност (увеличение на яйчните се наблюдава при около 9% от бременните; бременната матка измества органите назад -> рискът от торквиране се увеличава);
  •     • Хормонално лечение при проблем със забременяването. Лекарствата, които се прилагат в такива случаи, увеличават размера на яйчниците, тоест отново увеличават риска от усукване. На пациентките с подобно хормонално лечение се съветва да не прекаляват с активното спортуване.

 

Диагнозата завъртане на яйчника, яйчниковия педикул и маточната тръба се поставя въз основа на клиничната картина, палпаторно силно болезненият салпингс и ехография.

 

Клиничната картина при завъртането на яйчника, яйчниковия педикул и маточната тръба започва с картината на остър хирургичен корем. Налице е остра и силна болка, ниско в корема. Появяват се и симптоми на перитонеално дразнене, изразяващи се в гадене, повръщане, мускулна ригидност, положителен симптом на Блумберг, повишена телесна температура. От лабораторните изследвания се установява ускорено СУЕ, левкоцитоза с олевяване, повишена урея и креатинин.

 

Като цяло, диагностицирането е трудно, понеже бременността напряга предната абдоминална стена, което прави установяването на симптома на Блумберг много трудно, намаля се контрактилността при условията на подлежащо възпаление. От друга страна лабораторните параметри се повлияват специфично по време на бременност.

 

Диференциална диагноза се прави с остър апендисит, бъбречна колика, пиелонефрит, чревен дивертикул, илеус (чревна непроходимост), мезентериална исхемия и други.

 

Какво  е поведението?

Поведението при завъртането на яйчника, яйчниковият педикул и маточната тръба изисква спешна оперативна намеса. При бременните се преминава към родоразрешение чрез Цезарово сечение  по спешност. Необходимо е да се извърши спешна лапаротомия, при която се преценя виталността на тъканите на яйчника и маточната тръба. Ако са некротизирали, се премахват - аднексектомия. Ако са със запазена виталност, се опитва деторквация, с последваща клиновидна резекция на яйчника и фиксирането му към задната маточна стена или тазовата мускулатура. Некроза могат да претърпят както вътрешни полови органи (яйчник, маточна тръба), така и патологични генитални формации.

 

Макроскопски, торквираният яйчник е уголемен и оточен. Цветът му зависи от напредването на некротичните изменения: блед, изпъстрен с хеморагии, инфарциран, почти черен. Обикновено в cavum Douglasi има известно количество течност, израз на перитонеално дразнене.

При завъртането на 180° и повече се смущава венозния отток на кръвта, при запазен артериален. Настъпва застойна венозна хиперемия.

 

Торквираният яйчник се уголемява, придобива моравосинкав цвят. Тъканите му се инфарктират хеморагично. Обикновено в Дъгласовото пространство (разположено между вагината и ректума) се разполага малко количество течност, израз на перитонеалното дразнене. В случаите, при които има пълно завъртане на 360° се прекъсва артериалното и венозно кръвоснабдяване и бързо настъпва некроза на тъканите. Ако не се направи бърза оперативна намеса некротичната тъкан и перитонеалния излив могат да се инфектират вторично по лимфен път от червата. Тогава настъпва тежък перитонит с лоша прогноза.