Скрининговите тестове се използват за откриване на различни типове злокачествени заболявания, преди изява на клиничните симптоми.

 

Учените изследват различни видове скринингови тестове, за да открият тези с най-малко вреда и най-голяма полза. Проучванията за скрининг на рак също имат за цел да покажат дали ранното откриване (откриването на тумор, преди да причини симптоми) помага за по-благоприятното протичане на болестта и увеличаване шансовете за излекуване на пациентите.


 

При някои онкологични заболявания шансът за възстановяване е по-добър, ако заболяването бъде открито и лекувано на ранен етап.

 

Що се касае за рака на гърдата, мамографията е най-често срещаният скринингов тест за злокачествени заболявания на гърдата. Мамографията може да открие тумори, които са твърде малки, за да се усетят.

 

Това изследване може да открие и дуктален карцином in situ (DCIS). При него анормалните клетки „облицоват” гръдния канал и при някои жени може да прерастне в инвазивен карцином.

 

Мамографията е по-малко вероятно да открие тумори на гърдата при жени с плътна гръдна тъкан. Тъй като и туморите, и плътната гръдна тъкан изглеждат бели на мамографията. 

 

Характерно за по-младите жени е, че са по-склонни да имат плътна гръдна тъкан.

 

Много фактори влияят върху това дали мамографията е в състояние да открие рак на гърдата:

 

  • Възрастта и теглото на пациента.
  • Размерът и вида на тумора.
  • Локализацията на тумора.
  • Колко чувствителна е тъканта на гърдата към хормоните.
  • Плътността на гръдната тъкан.
  • Периода на извършване на изследването в рамките на менструалния цикъл на жената.
  • Не на последно място – умението на рентгенолога в разчитане на мамографията.

При жените на възраст от 50 до 69 години, които редовно извършват скринингови мамографии има по-малък риск ракът на гърдата да има неблагоприятно развитие, отколкото жените, които не извършват скринингови изследвания.

 

Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) може да се използва като скрининг за жени, които имат висок риск от развитие на злокачествено образувание на гърдата. Изследването не използва рентгенови лъчи и жената не е изложена на радиация.

 

Към групата на високорисковите пациентки спадат жени, които имат генетични промени в гените BRCA 1 и BRCA 2 или фамилна анамнеза за жени от първа линия в семейството с рак (майка, сестра, дъщеря).

 

Освен,че имат много ползи скрининговите тестове могат и да навредят. Вредите могат да включват фалшиво-положителни резултати. 

 

Резултатът от фалшиво-положителен тест (такъв, който е показал наличие на злокачествено

заболяване, когато всъщност такова няма) обикновено е последван от повече допълнителни изследвания (като биопсия), които също крият рискове.

 

Фалшиво-положителни резултати се срещат по-често при по-млади жени (под 50 години), жени претърпели биопсия на гърдата или такива, които приемат хормонални медикаменти за менопауза.

 

Сравняването на настояща мамография с минала намалява риска от фалшиво-положителен резултат.

 

От друга страна фалшиво-отрицателните тестове могат да забавят диагностиката и лечението на всъщност съществуващо заболяване. При пациентки с фалшиво-отрицателен резултат може да бъде забавено търсенето на медицинска помощ и лечение, дори ако имат симптоми.

 

Приблизително всеки пети рак се пропуска от мамография. Рикът от фалшиво-отрицателен резултат се увеличава при по-млади жени, при такива които имат по-плътна гръдна тъкан, при случаи в които туморът не произвежда хормони (естроген или прогестерон) или тумор, който расте бързо.