Синдромът на поликистозните яйчници (СПЯ) може да бъде причина за изява на акне в около 30% от случаите. Голяма част от жените с акне нямат хормонални нарушения, поради което уточняване на хормоналния им статус се налага само, когато има съпътсващи признаци на ендокринни нарушения – например нередовен менструален цикъл, инфертилитет, затлъстяване и др.
Повечето от жените с тежко и резистентно на лечение акне обаче имат синдром на поликистозните яйчници, което налага допълнително уточняване от ендокринолог.
Хиперандрогененията е един от трите диагностични критерии на синдрома на поликистозните яйчници. Нейните най-чести клинични прояви са хирзутизъм, акне и алопеция.
Акнето е възпалително състояние на космения фоликул и прилежащите мастна и апокринна жлези (пило-себацейна единица). То обикновено се изявява в ранна юношеска възраст, като засяга около 80% от децата в училищна възраст. Именно и затова изявата на акне в юношеската възраст не се включва в диагностичните критерии. И все пак трябва да се вземе под внимание, че при момичетата с тежко или резистентно на лечение с орални или локални средства акне, включителни и ретиноиди, вероятността да се развие СПЯ се свежда до около 40%.
Макар честотата на акнето значително да намалява през втората и следващите декади от живота на жената, при малка част от пациентките лезии персистират и в средна възраст. Когато акнето персистира и след юношеството или е налице екзацербация през средата на 20 или 30-годишна възраст, хиперандрогененмията е честа и тогава акнето може да се приема като нейн клиничен признак.
Акнето засяга предимно лицето и по-рядко гърба и гърдите. Лезиите могат да бъдат: отворени комедони (т.нар. черни точки), затворени комедони, папули (червени пъпки), пустули (гнойни пъпки), кисти и нодули. Възпалителните лезии често са болезнени.
Акнето обичайно се влошава в лутеалната фаза на месечния цикъл (втората фаза), когато се повишават нивата на прогестерона. Затова и някои автори смятат, че именно той със своя андрогенен ефект, играе роля в пило-себацейната единица.
Андрогените имат директен ефект върху мастната жлеза, като стимулират клетъчното делене и мастната продукция (себума). В патогенезата на акнето играят роля повишената продукция на себум, хиперкератинизация на канала на космения фоликул, водещо до запушването му и колонизирането му с микроби, особено Propionobacterium acnes, и допълнителни фактори на възпалението.
Локално метаболизираните по-активни форми на андрогените в пило-себацейната единица водят до уголемяване на мастните жлези, които продуцира по-голямо количество себум и с това се повишават колониите на P. acnes. От своя страна той променя вискозитета на себума – повишават го и водят до възпалителна реакция. Следващата от възпалението хиперкератоза (вроговяване и задебеляване на епитела) и повишеният вискозитет на себума възпрепятсват „очистването” на канала и така се благоприятства появата на комедони. Те са началната проява на акнето. Под въздействие на локално отделяните фактори на възпалението комедонът може да се превърне в папула, пустула или киста.
Обективизиране на хиперандрогенемията
Лабораторните изследвания, използващи се като скринингов метод за доказване или изключване на андрогенна свръхпродукция, включват изследване на серумните нива на общ и/или свободен тестостерон, дехидроепиандростерон сулфат (ДХЕАС), андростендион и 17-хидрокси-прогестерон (за изключване на късна форма на вродена надбъбречна хиперплазия). Индексът на свободните андрогени, който се изчислява с помощта на общия тестостерон и нивата на секс-хормон свързващия глобулин е също добър маркер за хиперандрогенемията.
3-алфа-андростендиол глюкуронид е метаболит на по-мощния от тестостерона – дихидротестостерон, който се образува локално в тъканите. Измерване на нивата на 3-алфа-андростендиол глюкуронид може да бъде добър маркер за продукцията на дихидротестостерон в прицелните органи като кожата. Има данни, че нивата му са повишени в кръвта и урината при жени с хирзутизъм и акне.
Лечение
Фармакологичните стратегии за контролиране на дерматологичните признаци на хиперандрогенемията целят понижаване на андрогеновите нива и контролиране на ефектите им на тъканно ниво. Предстои да разгледаме темата по-подробно в следващи статии.
