Синдромът на поликистозните яйчници (СПЯ) е най-честата причина за персистиращи менструални нарушения у жената. Тяхната клинична проява може да е разнообразна - от пълна липса на менструация за период от 6 месеца (аменорея) до полименорея (по-честа менструация < 21 дни).
Трябва да се подчертае обаче, че в диагностичните критерии на заболяването се включват не самите менструални нарушения, а наличието на олиго-/ановулация. Според всеобщо утвърдените диагностични критерии, диагнозата СПЯ се поставя при наличие на поне два от следните три критерия: хронична ановулация, хиперандрогенемия (клинично или лабораторно установена) и поликистозна структура на яйчниците.
Хронична аноулация – що е това?
Ановулацията е състояние, при което не се отделя яйцеклетка от яйчниците по време на месечния цикъл. Всяка жена е имала поне веднъж в живота си ановулаторен цикъл. И докато един редовен менструален цикъл (нормално продължаващ между 21-35 дни) предполага, че той е овулаторен (т.е. протича с овулация), то при синдрома на поликистозните яйчници най-често е нередовен и съответно ановулаторен.
Менструален цикъл продължаващ над 35 дни предполага наличието на хронична ановулация. При продължителност на менструалния цикъл между 32 и 35 дни не се изключва наличието на овулаторна дисфункция и затова е необходима допълнителна оценка.
Как се прави оценката на овулаторната дисфункция?
Най-добрият начин за установяване наличието на овулация е посредством измерване нивата на прогестерона в лутеална фаза на менструалния цикъл, т.е около 21-22 ден. Нива на прогестерона > 2,5 ng/ml може да са индикация за настъпила овулация, но нива ≥ 7 ng/ml са общо взето необходимите за редовна лутеална функция. Алтернативни методи за отчитане наличието на овулация са: измерване на базалната температура; уринарни тестове за овулация, отчитащи нивата на лутеинизиращия хормон и ендометриалната биопсия. Те могат да кажат има или не овулация, но не могат да дадат пълна информация за лутеалната фаза.
На какво се дължи ановулацията при СПЯ?
Яйчниците са органи с две важни функции – фоликулогенеза, необходима за формирането на зряла, годна за оплождане яйцеклетка и хормоносинтеза – синтез на половите хормони – андрогени и естрогени. Двете функции са взаимно свързани и протичат успоредно в яйчника.
Според т.нар. „двуклетъчната теория” яйчникът условно се разглежда като две клетки: тека и гранулозна клетки. В тека-клетките протича продукцията на андрогени – тестостерон и андростендион, докато в гранулозните клетки - синтезираните андрогени се метаболизират до естрогени. Така става ясно, че яйчникът е изтоник едновременно на женски и мъжки полови хормони.
Балансът между хормоносинтезата и протичащия успоредно с това процес на зреене на фоликулите до формиране на един доминантен фоликул е изключително важен за настъпване на овулацията. По време на нея от доминантния фоликул се отделя зряла яйцеклетка във фалопиевите тръби, която е готова за оплождане.
При синдрома на поликистозните яйчници този баланс е нарушен. Нормалното съотношение андрогени/естрогени е променено в полза на андрогените. За разлика от нормалните яйчници, поликистозните яйчници имат множество малки фоликули, които не следват процесите на фоликулогенеза и в резултат на това се стига до несформиране на доминантен фоликул.
Счита се, че СПЯ възниква в резултат на „порочен кръг”, който може да бъде отключен по няколко механизма, но всеки един от тях поддържа и задълбочава изявата на останалите. Освен хиперандрогенемия много често се наблюдава инсулинова резистентност и компенсаторно на това повишаване на нивата на инсулина. Нарушенията в отделните елементи на този порочен цикъл водят до едни и същи последици: повишена яйчникова андрогенна продукция и ановулация.
Какви са клиничните последствия?
За хроничната ановулация най-важната клинична последица е инфертилитетът. Най-често обаче прави първо впечатление на жената нередовния менструален цикъл с чести закъснения на менструацията или липсваща такава (аменорея). При някои жени може да са налице неправилни маточни кръвотечения и/или обилна и болезнена менструация.
При 60-80% от жените със СПЯ е налице нередовен менструален цикъл, понякога с по-малко от 9 цикъла годишно. При някои от тях менструацията е много рядка или изобщо липсва, докато при 5-10% от засегнатите може да се наблюдава по-често кървене, много обилна и/или продължителна менструация.
