Схващанията за синдрома на поликистозните яйчници и терминологията, свързана с него са се променяли през годините след като е бил описан за първи път от двама лекари – Ъруинг Щайн и Майкъл Левентал през 1935 г.


Характерно за заболяването е повишеното производство на андрогени (мъжки полови хормони) предимно от яйчниците. Нарушеният овулаторен процес включва зреене на фоликулите, но без отделяне на яйцеклетка, която да бъде оплодена. Налице е т. нар. ендокринно безплодие, което определя и пряката роля на заболяването върху репродуктивните функции на жената.


Синдромът на поликистозни яйчници е най-често срещаният ендокринен проблем при жените в репродуктивна възраст. Една на всеки десет жени в репродуктивна възраст е засегната от синдрома на поликистозните яйчници, който се смята за една от водещите причини за женски субфертилитет. Клинично се изразява в нарушения в менструалния цикъл, увеличение на окосмяването в определени зони, наднормено тегло и стерилитет.


 

Отклонението в обмяната на въглехидратите, в основата на който лежи инсулинова резистентност и паралелно повишените инсулинови нива в кръвта са само част от метаболитните нарушения, които се наблюдават. Налице са още нарушения в мастната обмяна – повишение на т. нар. „лош“ холестерол и понижен „добър“ холестерол, които са рисков фактор за сърдечносъдови заболявания.


Менструалните нарушения се срещат при до 70% от жените със синдром на поликистозните яйчници и се дължат на липсата на овулация и промените, които настъпват във втората половина на цикъла, т. нар. лутеална фаза. Налице е нерегулярен цикъл и липса на менструация до 6 месеца. Възможни са още и неправилни маточни кръвотечения.


В част от болните се откриват и нервно-вегетативни оплаквания — червен дермографизъм, главоболие, раздразнителност, емоционална лабилност и други.


Характерно е, че могат да се оформят различни комбинации от симптоми при различните пациентки, което налага и изключването на редица диференциални диагнози в хода на диагностичния процес.


При съмнение за синдром на поликистозните яйчници e необходимо да се снеме подробна анамнеза, общ и гинекологичен статус, да се извършат ултразвуков преглед и да бъдат назначени хормонални и биохимични изследвания. Важно е да се изключат други заболявания с подобна клинична картина и лабораторни показатели.


Диференциалната диагноза на заболяването се прави на първо място със синдрома на Иценко-Кушинг и андрогенообразуващ тумор на надбъбречната кора или на яйчника. Това изисква да се определи нивото на 17-кетостероидите като метаболитен произход на андрогените.


В диференциално-диагностичния план влизат още нежелани лекарствени реакции при прием на някои медикаменти, заболявания на щитовдината жлеза – хипотиреоидизъм, Базедова болест. Повишеното окосмяване може да бъде без установена причина (идиопатичен хирзутизъм) или да е предразположеност по наследство. В тези случаи за отдиференциране значение има типа на окосмяване, съответно местата, в които се наблюдава повишеното окосмяване. Необходимо е изключване употребата на анаболни стероиди.


Поради липса на ясна причина за заболяването, насоките за лечение на синдрома се определят от това, дали ще се въздейства върху клиничните изяви на хиперандрогенизма, на метаболитния синдром или на стерилитета.


Затлъстяването се приема като рисков фактор за репродуктивни неуспехи, поради което редукцията на теглото се явява първа стъпка при пациентки със синдром на поликистозните яйчници, желаещи забременяване.


Паралелно с това затлъстяването компрометира лечебния ефект, тъй като наднормената телесна маса е причина за по-значителни нарушения в неврохормоналната регулация на менструалния цикъл.


Дефицитът на различни хранителни вещества има пряка отношение към хормоналния дисбаланс. С ключово значение за регулацията на нарушеното хормонално равновесие е изомер на витамин В8 – т. нар. мио-инозитол, който се синтезира от организма в бъбреците и черния дроб. Проучвания установяват, че при жени със синдром на поликистозни яйчници има недостиг на мио-инозитол в яйчниците.


Недостигът на мио-инозитол може да се компенсира с допълнителен прием чрез храната или чрез суплементация. Най-голямо съдържание на мио-инозитол има в грейпфрута, бадемите и бобовите растения. Но той не се натрупва в организма, поради факта че е водноратворим витамин, което налага необходимостта от ежедневен прием.


Рихтер Сайкъл Баланс е хранителна добавка, която съдържа 2 грама мио-инозитол и 200 микрограма фолиева киселина. Предлага се на сашета и не съдържа хормони.


Приемът на Рихтер Сайкъл Баланс естествено регулира цикъла, като намалява инсулиновата резистентност. Коригирането на инсулиновата резистентност от своя страна допринася за  нормализиране на нивата половите хормони, от които се определя и регулирането на цикъла – съответно неговата продължителност.