Саркомът на матката (sarcoma uteri) е силно малигнен тумор от мезодермален произход. В над 90% от случаите произхожда от маточното тяло, а в останалите от маточната шийка. Саркомите се развиват от съединително тъканни елементи в миометриума (средния слой на матката), или от стромата на ендометриума и съответно се делят на лейомиосарком и ендометриален сарком. Срещат се рядко- под 3 % от всички злокачествени тумори, но имат изключителна силна малигненост поради бързия си растеж, склонност към инфилтрация на съседните органи и бързо развитие на метастази. Саркомът може да се развие дифузно от маточната стена, или на базата на съществуващ миомен възел. Лейомиосаркомът заема по-голям процент от саркомите на матката. Ендометриалният сарком е много рядък тумор. Среща се във възрастта от 30 до 70 години. Характерното за него е бързият му, неболезнен растеж, инфилтрация на съседните тъкани и ранни хематогенни метастази.

 

Саркомът на матката се развива при жени от 25- до 75-годишна възраст, но пикът му е след 50-годишна възраст, тоест в периода на менопауза. Един рядък тумор наречен ендометриален стромален сарком - sarcoma Botryoides се наблюдава в много ранна детска възраст 1-3 години. Произхожда от мезенхимната тъкан на влагалището, шийката и вулвата. Най-често заема предната горна част на влагалището. Расте бързо и след като изпълни цялото влагалище се подава през introitus vaginae ( входа на влагалището ). Макроскопски прилича на грозде и кърви лесно при допир. Разпространява се локално и рядко дава далечни метастази, но изисква радикално премахване на матката на детето с голяма част от влагалището както и последваща химиотерапия. В практиката най-често се среща лейомиосаркомът. Неговият инфилтративен растеж е насочен най-често към маточната шийка и към параметриалната съединителна тъкан на матката.


 

Клиничната картина на саркомите е свързана с неправилни менструални кръвотечения, тазов дискомфорт, често уриниране, наличие на туморна маса в коремната кухина, болки, констипация. От параклиничните изследвания може да се установи понижаване на нивото на хемоглобина и анемия, дължаща се на неправилните кръвотечения. При физикално изследване се палпира туморна формация с умерена, до силна изразена болезненост. Заради бързия си растеж понякога в саркома може да има и некроза, дължаща се на недостатъчното кръвоснабдяване на тумора поради бързото му нарастване за кратък период от време. В тези случаи пациентката има и субфебрилна температура поддържана със седмици наред. При прорастване на саркома към маточната шийка и при оглед със спекулум могат да се установят полипоидни образувания, израждащи се през цервикалния канал, което да е свързано с поява на болки подобни на маточните контракции при раждане.

 

Диагнозата на сарком на матката включва подробна анамнеза, гинекологичен статус, клинико-лабораторен минимум, ултразвуково изследване. Особено суспектни са жени в менопауза, при които наличните преди това миомни възли не само, че не намаляват размерите си, а ги увеличават за кратък период от време. Особено внимание трябва да се обърне и на млади пациентки, чиито налични миомни възли изведнъж започват да проявяват склонност към усилен растеж. Всяка ново диагностицирана миома, трябва да бъде проследена и да се сравни растежа й с изходния независимо от възрастта на пациентката. Доброкачествените миоми нарастват бавно. Пациентки, при които се откриват миоми за първи път по време на менопауза, трябва да бъдат изследвани и третирани с особено голямо внимание. Стадирането на заболяването се допълва с урография, цистоскопия, ректоскопия, контрастно излседване на гастроинтестиналния тракт, рентгенография на бял дроб, компютърна томография и магнитен резонанс. Саркомите на матката метастазират по хематогенен път в бял дроб, черен дроб и кости. Освен това те прорастват към ендометриума и се разпространяват по съседство към пикочния мехур и ректума подобно на ендометриалния рак. Лимфогенното разпространение се наблюдава в късните стадии на заболяването. Понякога след операция е възможно да възникнат тазови метастази. Диференциалната диагноза се прави с миома на матката, солидни тумори от яйчников произход, с ретроперитонеални тумори на меките тъкани. Бързо нарастване на матката във фертилна възраст не трябва да изключва и възможността за бременност. 

 

Усложненията от сарком на матката са свързани с възможността от некроза, дължаща се на бързия растеж, анемия, инфекция- сепсис, руптура на матката, отново дължаща се на неконтролируемия растеж, обструкция или притискане на черва, уретер, анален сфинктер. Най-важните прогностични фактори относно изхода на заболяването са свързани със стадия, степента на инфилтрация в миометриума на матката, тазовото разпространение, хематогенните и лимфогенните метастази и разбира се с възрастта на пациентката. Хистологичните особености на тумора криещи лоша прогноза са по-ниска степен на диференциация, увеличен брой митози (повече от 10 полета), наличието на некроза. 

 

В зависимост е стадия на заболяването се прилага хирургично лечение, лъчелечение и химиотерапия. Лъчетерапията се използва рядко поради слабата лъчечувствителност на различните хистологични видове саркоми. За контрол на абдоминални рецидиви може да се приложи постоперативна перкутанна лъчетерапия. Химиотерапията е възможен алтернативен метод при неоперабилни пациентки с далечни хематогенни, или лимфогенни метастази. Хормонотерапията няма приложение при сарком на матката. Хирургичният метод е основен в лечението на сарком на матката. Оперативно се пристъпва към тотална абдоминална хистеректомия с двустранна аднексектомия и тазова лимфна дисекция по преценка. За стадиране на заболяването е необходимо цитологично изследване на перитонеален смив, както и биопсия от оментума. При нискодиференцираните саркоми, както и в случаите на прорсатване на тумора към параметриалната съединителна тъкан или към маточната шийка, се прави радикална хистеректомия с двустранна аднексектомия и лимфна дисекция. 

 

Прогнозата на саркома на матката като цяло е лоша. Петгодишна преживяемост зависи от стадия на заболяването, от хистологичния вариант на тумора и от възрастта на пациентката. В пременопауза лейомиосаркомите са с по- добра обща прогноза, както и лейомиосарком развил се на базата на фибромиома. Ако туморът е ограничен само в матката, прогнозата е по-добра, отколкото ако е прораснал в съседните тазови органи, или има вече далечни метастази. 

 

Контролните гинекологични прегледи са от изключителна важност както във фертилна възраст, така и в менопауза. Всяко заболяване разпознато и диагностицирано навреме подобрява прогнозата и положителния изход. Някои ракови заболявания се срещат по-често във възрастта около и след менопауза и поради тази причина жените трябва да не пропускат рутинните си посещения при своя гинеколог без значение, че се чувстват добре и нямат оплаквания. Появата на оплаквания в повечето случаи е свързано с голяма давност на процеса, а това се отразява негативно върху крайния резултат.