Уринарните инфекции са едни от най-често срещаните при жените, поради по-късата дължина на уретрата, както и поради по-близкото ѝ разположение до ануса, което прави контаминацията по-лесна. При мъжете по-голямата дължина на уретрата осигурява по-ефективно „отмиване“ на бактериите по тракта. По-дългото разстояние до ануса също намалява риска от контаминация. За сравнение, една от три жени развива бактериален цистит през живота си, а при мъже честотата е един на двайсет. Най-честият причинител на бактериалния цистит е Escherichia coli, като все по-често се наблюдават хинолон-резистентни щамове, които са причина за хроничния и трудноподатлив на лечение цистит и простатит.


През последните години все по-голяма яснота се хвърля върху значението на нарушенията в хомеостазата на физиологичната микробиота и връзката ѝ с различни заболявания. Оказва се, че множество заболявания (дори някои видове рак) са свързани с нарушения в популациите на бактериите, нормално населяващи различните части на тялото ни.


Ново проучване, публикувано в сп. Clinical Infectious Diseases към университета в Оксфорд изследва фецес проби на над хиляда здрави жени без симптоми на пикочо-полови инфекции от Вашингтон. Резултатите показали, че 8,8% от жените са носители на флуорохинолон-резистентни щамове E.coli, които са причина за сериозни и трудноподатливи на лечение уринарни инфекции. Резултатите показали още, че повече от една трета от позитивните резистентни E.coli носители, са позитивни за носителство и в урината. От тях пък 77% притежавали флуорхинолон-резистентният щам и в урината. Четиресет и пет от жените се съгласили да бъдат проследени във времето и се оказало, че за период от около три месеца 7% от тях развили симптоми на уринарни инфекции.



Заключенията от изследването са, че антибиотично-резистентни щамове бактерии, които са част от гастро-интестиналната микробиота, могат да се окажат във високи концентрации и в урината без наличие на симптоматика, като в определен момент може да се развие уринарна инфекция. Значението на тези резултати е, че изследването на фецес проби може да подпомогне лечението на евентуални бъдещи уринарни инфекции, като покаже колко всъщност резистентни ще бъдат те. От друга страна, ерадикирането на тези резистентни щамове от интестиналната микробиота би намалило драстично риска от развитие на пикочо-полови инфекции. Необходими са обаче повече изследвания в областта.