Менструалният цикъл е израз на хормоналните промени, които настъпват ежемесечно в женския организъм и са свързани с подготовка за оплождане. Той е с нормална продължителност от 21 до 35 дни - средно 28 дни и е под контрола на оста хипоталамус-хипофиза-яйчници. Нарушение на което и да е ниво от тази ос води до смущения в менструалния цикъл.

 

Менструалният цикъл се състои от две фази: фоликуларна и лутеална фаза. По време на фоликуларната фаза се повишава постепенно нивото на естрогени, маточната лигавица задебелява и се образуват нови жлези. В края на фоликуларната фаза настъпва пик в нивото на лутеинизиращия хормон, което предизвиква отделяне на зряла яйцеклетка (овулация). По време на лутеалната фаза се секретира основно прогестерон, който при настъпило оплождане образува жълто тяло на бременността, а при ненастъпило такова червено тяло (corpus rubrum), и впоследствие – corpus albicans.



Менструацията е ежемесечно кървене, при което отпада хипертрофиралия ендометриум поради неосъществило се оплождане. Обикновено менструацията продължава 3-7 дни и се характеризира с отделяне на до 80 мл кръв. Различават се следните менструални нарушения в зависимост от продължителността и обилността на менструацията:

 

  • Хипоменорея – слабо, оскъдно кървене;
  • Хиперменорея – обилно кръвотечение;
  • Полименорея – менструален цикъл, който е по-кратък от 21 дни;
  • Олигоменорея – менструален цикъл с дължина по-голяма от 35 дни;
  • Аменорея – липса на менструация;
  • Дисменорея – обилна, тежка и болезнена менструация, чиято етиология не е хормонална;
  • Менорагия – кървене, свързано с менструацията и продължаващо повече от 7 дни;
  • Метрорагия – обилно кървене, което не е свързано с менструацията.

 

Нарушения в менструалния цикъл са и маточните кръвотечения. Те се срещат както сред млади момичета, така и сред жени в менопауза – при последните появата им винаги е израз на протичащ патологичен процес. Причините за поява на маточни кръвотечения са най-разнообразни, поради което те се разделят на две основни групи: органични и функционални. Органичните кръвотечения възникват в резултат на възпалителни заболявания, доброкачествени и злокачествени тумори, ектопия, травми и др.

 

Функционалните маточни кръвотечения се дължат на дисфункция в оста хипоталамус-хипофиза-яйчници. Причина за тяхната поява може да е прием на някои медикаменти (орални контрацептиви, антикоагуланти и др.). Характерни са също за периода след настъпване на първа менструация и за периода около менопауза. Към функционалните маточни кръвотечения се отнасят пробивното естрогенно и прогестероново кървене и кървенето от естрогенно отнемане.

 

Към нарушенията на менструалния цикъл се отнася и липсата на менструация – аменорея. Аменореята може да бъде първична и вторична. С термина първична аменорея се означава липсата на първа менструация (менархе) след 16-годишна възраст с или без развитие на вторичните полови белези или с тяхната вирилизация.

 

Причините за първична аменорея могат да бъдат най-разнообразни: вродени аномалии като вагинална и цервикална атрезия, аномалии в развитието на девствената ципа – hymen imperforans (непроходим химен), синдром на Mayer-Rokitansky, който се изразява с вродена аплазия на матката и горните 2/3 на влагалището; тумори – пролактином, надбъбречни и овариални; генетични аномалии – синдром на Търнър.

 

Първична аменорея има и при синдрома на Морис, т.нар. тестикуларна феминизация, при който е налице мъжки генотип, но женски фенотип поради липса на чувствителност на рецепторите за тестостерон. Причина за липса на менструация могат да бъде силен стрес, тежки физически тренировки, анорексия и др.

 

Вторият тип аменорея е т.нар. вторична аменорея, при която се наблюдава липса на менструация за повече от три менструални цикъла. Сред причините за вторична аменорея са синдром на Ашерман – маточни сраствания; синдром на Шийхан (следродилен хипопитуитаризъм) – некроза на хипофизата поради тежка кръвозагуба; синдром на поликистозните яйчници; стрес, недоимъчно хранене и др.

 

Нарушенията на менструалния цикъл са разнообразни и сравнително често срещани. За тяхната диагностика е нужно снемане на щателна анамнеза, вземане на секрет за микробиология и цитонамазка, колпоскопия, трансвагинална ултрасонография, изследване на хормони и при нужда по-информативни изследвания като ЯМР, скенер.

 

Лечението на менструалните нарушения зависи от етиологията им. При хормонални нарушения в оста хипоталамус-хипофиза-яйчници се използват хормонални препарати. Симптоматично се предписват нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС). Възможно е и хирургично лечение.