Ракът на маточната шийка е широко разпространено онкологично заболяване, четвъртото по честота сред жените. Цервикалният карцином засяга основно жени на възраст между 30 и 44 години. Според данни на Националната пациентска организация ежегодно у нас са диагностицират около 1300 нови случая. Тъй като заболяването протича изключително безсимптомно разпознаването му в преканцерозните и началните стадии дава добра прогназа на пациентките за пълно излекуване.

 

Кои са преканцерозните състояния, предшестващи рака на маточната шийка?


Цервикалната дисплазия е предраково състояние, което се характеризира с абнормно разрастване (пролиферация) на морфологично променени епителни клетки, които не се диференцират в нормални клетки на еднослойния епител. Епителните клетки на маточната шийка се трансформират в подобни на ракови клетки, които обаче нямат способността да инвазират. Други термини, които се използват за означаване на състоянието, са цервикална интраепителна неоплазия (CIN) и сквамозна интраепителна лезия (SIL).

 

Цервикалната дисплазия се среща основно сред млади жени на възраст между 20 и 30 години и при липса на ранна диагностика и лечение може да прогресира до карцином на маточната шийка. Различават се лека, умерена и тежка цервикална дисплазия. Рискови фактори за развитието на цервикална дисплазия са честата смяна на половите партньори, случайни и непротектирани полови контакти, започване на полов живот в ранна възраст, имунокомпрометирани пациенти, пушачи и др.

 

Основна роля в развитието на цервикална дисплазия има хроничната инфекция с човешки папилома вирус (HPV) и по-точно с неговите високорискови щамове – 16, 18, 31, 33, 35, 39, 45, 51, 52, 56, 58, 59. За ранното диагностициране на това предраково състояние основно място заема редовната профилактика като:

  • На жени на възраст между 21 и 29 години се препоръчва профилактиката да се състои във взимане на секрет за цитонамазка на всеки 3 години;
  • На жени на възраст между 30 и 65 години се препоръчва самостоятелно изследване чрез цитонамазка на всеки 3 години или комбинирано цитологично изследване и изследване за HPV на всеки 5 години.

 

Различават се три групи на цервикална интраепителна неоплазия (CIN):

 

  1. CIN I – лека дисплазия, която засяга само долната една трета от епитела;
  2. CIN II – умерена дисплазия, засягаща долните две трети от епитела;
  3. CIN III – тежка дисплазия, при която почти всички клетки са морфологично променени (диспластични).

Диагностицирането на цервикална дисплазия се извършва след цитологично изседване. При наличие на дисплатични промени като допълнителни диагностични методи се предприемат колпоскопия, по време на която се оглежда лигавицата на маточната шийка, влагалището и вулвата с помощта на колпоскоп. Обикновено диспластично променените клетки могат да се визуализират чрез оцветяване със специални разтвори. По време на колпоскопията може да се вземе материал за биопсия.

 

Лечението на цервикалната интраепителна неоплазия зависи от групата на дисплазията, възрастта на пациентката, общото ѝ състояние и придружаващи заболявания. При CIN I не се преприема конкретна терапия, тъй като състоянието се разрешава спонтанно и едва при 1 % от случаите е възможно да настъпи малигнизация. В този случай се препоръчва и по-често цитологично изследване.

 

При CIN II и CIN III (умерена и тежка дисплазия) лечението е задължително, като целта му е премахване на трансформираните клетки.

 

Съществуват няколко метода за лечение. Първият от тях е т.нар. бримкова електрохирургична ексцизия (LEEP). По време на LEEP с помощта на тънка метална бримка под действие на електричен ток се изрязва (ексцизира) абнормната тъкан с конусовидна форма в областта на маточната шийка - т.нар. LEEP-конизация. Процедурата се извършва под венозна анестезия. Препоръчително е дълбочината на ексцизията да не надвишава 1 см (между 5 и 8 мм) поради увеличен риск от цервикална стеноза. След отстраняване на диспластичните клетки е нужно редовно проследяване на състоянието чрез цитонамазка на всеки 6 до 12 месеца.

 

Друг метод, който се използва за лечение на цервикална дисплазия, е криохирургичният метод. В криохирургията се използват абнормно ниски температури за премахване на променената област на маточната шийка. Методът крие рискове от цервикална стеноза и постоперативно кървене. В крайни случаи на тежка и неповлияваща се дисплазия се налага отстраняване на матката (хистеректомия). 

 

Цервикалната дисплазия е предраково състояние, което протича безсимптомно и при което може да се постигне пълно излекуване. За ранната диагностика на ракови промени основно значение има реализирането на скринингова програма за рак на маточната шийка, достигане на информация за състоянието до по-голям обем от хора и лична отговорност за собственото здраве.