Ракът на яйчника е на трето място сред онкогинекологичните заболявания в България и на шесто място сред онкологичните. Най-често се развива след менопауза, но се среща и при пременопаузални жени, като рискът се повишава след 40-годишна възраст, както и при наличие на фамилна обремененост.

 

Съществуват различни хипотези за появата на овариален карцином, като най-широко застъпената е овулаторната онкогенеза. По време на овулация се нарушава цялостта на яйчника при руптурирането на фоликула и годната за оплождане яйцеклетка преминава през тръбата. Това нарушаване на цялостта на капсулата на яйчника е неговото „слабо място“. Смята се, че именно поради това, че част от повърхностния епител се инвагинира (обръща навътре) във вътрешността на яйчника по време на овулация, се създава предпоставка този епител да бъде подложен на действието на онкогени, които да го трансформират в неопластични клетки и той да стане източник на епителен овариален карцином в бъдеще.


 

Рискови фактори

  • Възраст. Рискът се повишава след 40-годишна възраст и нараства прогресивно до около 70-годишна възраст.
  • Репродукция. Жените, които нямат раждания имат по-висок риск за развитие на овариален карцином, поради факта, че менструират и съответно овулират всеки месец, а това подлага яйчника на непрекъснато въздейстие на овариалната онкогенеза. Жени, които имат поне едно раждане, или които са употребявали хормонални контрацептиви, чрез които да блокират овулацията си, имат по- малък риск.
  • Затлъстяване. Смята се, че жените с наднормено тегло имат повишен риск за развитие на овариален карцином. Освен това при тях заболяването протича по-злокачествено, с по- голяма агресивност и намаляване на общата преживяемост.
  • Има проучвания, че жени, които са лекувани по повод безплодие, проявяват повишен риск за развитие на овариален карцином. Един от медикаментите е антиестрогенът Кломинцитрат-Кломид. При прилагането му повече от една година, за да се стимулира оста хипоталамус- хипофиза-яйчник и да се предизвика овулация, се повишава рискът от развитие на карцином на яйчника, макар че все още текат проучвания дали рискът идва от употребата на самия медикамент, или от наличното безплодие.
  • Лекарствени препарати, които се използват при лечение на ендрометриоза и съдържат мъжки полови хормони, също повишават риска за развитие на рак на яйчника.
  • Прием на хормоно заместителна терапия след менопауза в период за повече от пет години.
  • Фамилна обремененост. Най-значителен рисков фактор за овариален карцином е наследствената мутация на един от следните два гена, наречени рак на гърдата ген 1 ( BRCA 1 ) и рак на гърдата ген 2 ( BRCA 2 ). Тези гени са били идентифицирани при семейства с многобройни случаи с рак на гърдата, но тяхната мутация повишава риска и от рак на яйчника. Жените с мутация на BRCA1 имат от 35 до 70 % по-висок риск за развитие на рак на яйчника, в сравнение с жените без наличието на тази мутация. 
  • Диета, богата на животински мазнини и повишена консумация на кафе също повишават риска от развитие на овариален карцином, особено в комбинация с някой от другите фактори.
  • Раса. Заболяването се среща в по- голям процент сред бялата раса. 

 

Профилактика

Бременност и раждане поне на едно дете, както и кърмене поне за период от една година понижават риска, поради липсата на ячниково стимулиране и съответно липсата на овулация (по време на бременността).


Пероралните хормонални контрацептиви, използвани от жени в продължение на 5 години, намалява риска от овариален карцином с 50%.
Профилактична овариектомия (оперативно отстраняване на яйчниците) или хистеректомия (оперативно отстраняване на матката). Профилактичната овариектомия понижава риска от овариален карцином с 95 % и намалява риска от рак на гърдата с 50 %, ако яйчниците се премахнати преди менопауза.


Скрининг за ранно откриване на овариален карцином. Включва гинекологичен преглед с откриване на туморна формация, трансвагинална ехография и кръвно изледване на туморните маркети CA 125, HE4 и на базата на техните стойности се изчислява ROMA index, който показва индекса за вероятност за наличие на малигнен процес в яйчника. Има и други туморни маркери, но на жени с фамилна обремененост се препоръчва изследване на туморния маркер CA 125 веднъж на две години след навършване на 25 годишна възраст. Стойността му може да се повиши и при някои други състояния, като наличие на миомен възел, бременност в първи триместър, както и при някои възпалителни заболявания. Интерпретирането на резултата от изследването на туморните маркери става от специалист.

 

Очаквайте продължението