Ракът на яйчниците е вид злокачествен тумор, който води началото си от клетките в яйчника. Много често се диагностицира едва, когато се е разпространил в таза и коремната кухина.

 

В този напреднал стадий заболяването се лекува много по-трудно и обикновено е с лоша прогноза.


 

Овариалният карцином е шестият най-чест злокачествен тумор сред жените в Европа. В България около 421 жени умират годишно с тази диагноза.

 

Видът на клетките, от които произхожда туморът, определят вида на рака на яйчника. Те могат да бъдат:

 

  • Епителни тумори. Те започват развитието си от тънкия слой тъкан, покриващ външната страна на яйчниците. Среща се при около 90% от случаите на рак на яйчниците.
  • Стромални тумори. Този вид тумор започва развитието си от стромалните клетки на яйчника, произвеждащи хормони. Тези тумори обикновено се диагностицират на по-ранен етап и представляват около 7% от всички яйчникови тумори.
  • Герминативни тумори. Те се развиват от герминативните клетки на яйчника, произвеждащи яйцеклетките. Обикновено засягат по-млади жени.

 

Както при повечето злокачествени тумори, и в тези случаи канцерогенезата включва редица генетични промени. Дедиференциацията на яйчниковите клетки може да настъпи както поради многостъпалния мутационен процес, така и вследствие генетичната нестабилност, водеща до ускорен процес на метастазиране.

 

В патогенезата на заболяването важна роля играе овулацията – повтарящи се процеси на ДНК-увреждания, възпалителни промени, възстановяване на повърхностния епител и други.

 

Тази хипотеза съвпада и с най-важните клинични рискови фактори (липса на раждане) и протективни фактори (прием на орални контрацептиви, кърмене, профилактична овариектомия). За друг фактор, увеличаващ риска от заболяването се счита и затлъстяването.

 

Ранното менархе и късната менопауза увеличават риска от овариален карцином.

 

Малък процент от жените с епителен овариален карцином имат фамилна обремененост. При тях се откриват мутации в BRCA1- BRCA2- гените, което значително увеличава риска от развитие на овариален карцином или карцном на млечната жлеза.

 

Доказано е, че тези гени са въвлечени в процесите на ДНК-репарация – при въздействие на съответен канцероген, клетките с мутация по-трудно могат да възстановят увредената ДНК-молекула.

 

Много често заболяването протича атипично с тежест в корема, нередовен менструален цикъл, напрежение в малкия таз, гадене, диспептични оплаквания, увеличаване обиколката на корема, често уриниране или запек.

 

Тези симптоми обикновено са късни и твърде неспецифични.

 

Много често първите симптоми са на чревна обструкция вследствие на компресия от интраабдоминални туморни маси. Може да се появи и затруднено дишане при наличие на плеврален излив.

 

При установяване на туморни маси в малкия таз се прибягва до изследване на туморния маркер CA 125. Той обаче не винаги е специфичен, тъй като се влияе от различни фактори и най-вече от процеси в малкия таз.

 

Такива процеси могат да бъдат възпалителни промени в перитонеума от друг произход (ендометриоза, аденомиоза, бенигнени кисти, менструален цикъл).

 

Дали резултатът е фалшиво положителен може да се разбере, ако маркерът се изследва в динамика.

Прогресивното нарастване на CA 125 говори за наличие на епителен овариален карцином.

 

Около 15% от овариалните карциноми се диагностицират в четвърти стадий. 

 

Референции:

1. Epithelial Ovarian Cancer and the Immune System: Biology, Interactions, Challenges and Potential Advances for Immunotherapy Published online 2020 Sep 14.  
2. https://www.cancerresearchuk.org/about-cancer/ovarian-cancer/types
3. Медицинска онкология под редакцията на проф. К.В.Тимчева, 2018 г.