Матката е кух мускулест орган, който се разполага в тазовата кухина между пикочния мехур и правото черво. При някои жени се развива състояние, известно като пролапс на матката, при което матката не е във физиологичното си положение и се наблюдава нейното спадане. Пролапсът на матката е различно изразен, но във всички случаи е неприятно състояние, което не бива да се пренебрегва.
Матката притежава апарат от лигаменти, благодарение на който поддържа физиологичното си положение. Нормално маточното тяло сключва тъп ъгъл с маточната шийка, което се означава като anteflexio uteri. Ъгълът, който се образува между матката и влагалището, нормално е отворен напред – anteversio uteri. Освен това матката физиологично се отклонява вляво или вдясно от срединната равнина, което се означава като lateropositio.
Поддържащият апарат на матката е представен от мускули и лигаменти, които осигуряват положението ѝ в тазовата кухина и връзката ѝ с органите в нея. От лигаментите по-важен е ligamentum latum uteri (т.нар. широка маточна връзка). Освен това матката се свърза чрез лигаменти с яйчниците (ligamentum ovarii proprium), кръстцовата кост (ligamentum sacrouterinum), правото черво (ligamentum rectouterinum), страничните стени на таза (ligamentum cardinale) и лонното съчленение (ligamentum pubocervicale). Когато поради различни обстоятелства поддържащият апарат на матката и мускулите, участващи в образуването на тазовото дъно, са отслабени, матката не може да запази положението си и се придвижва десцендентно във влагалището и извън него – състояние, известно като пролапс (спадане) на матката.
Пролапсът на матката може да бъде разделен в две групи – непълен и пълен. За непълен пролапс говорим, когато матката, въпреки че се придвижда по хода на влагалището, не излиза през влагалищния отвор. При пълен пролапс част или цялата матка е изпаднала през отвора на вагината. Според друга класификация се различават четири степени на спадане на матката:
1. Първа степен – матката се разполага във влагалището.
2. Втора степен – матката спада до влагалищния отвор.
3. Трета степен – установява се излизане на маточната шийка извън влагалищния отвор.
4. Четвърта степен – маточната шийка и маточното тяло се разполагат извън вагината.
Съществуват различни причини за възникване на пролапс на матката. Една от най-честите е бременността и вагиналното раждане на плод с големи размери, като състоянието се среща по-често при жени, имащи повече от едно нормално раждане. Спадане на матката се наблюдава и при жени в периода на менопауза, като се предполога, че причина за това са понижилите се нива на естрогени, водещи до отлабване и отпускане на тазовите мускули и връзки.
Причина за пролапс на матката може да бъде хроничната кашлица или хроничната констипация, тъй като и двете състояния са свързани с оказване на напрежение върху органите в тазовата кухина. Жени, които тренират чрез вдигане на тежести, са с повишен риск от развитие на маточен пролапс. Друга причина за спадане на матката може да е генетично предопределена слабост на тазовите мускули и тъкани. Затлъстяването също е рисков фактор.
В по-леки случаи спадането на матката протича безсимтомно. Когато състоянието се усложни, са налице тазова болка и тежест, поява на обилно вагинално течение, инконтиненция на урина. Пациентката има чувство за изпадане на органите ѝ във влагалището. Възникват смущения и болка при полов акт. Понякога, когато матката е спаднала под влагалищния отвор, е възможно да инкарцерира (да се заклещи) и да настъпи исхемия.
Пролапсът на матката може да се усложни чрез спадане на други органи, разположени в тазовата кухина – пикочен мехур, право черво, уретра, тънки черва. Спадането на пикочния мехур се означава като цистоцеле. То може да е свързано с нарушения в уринирането и чести уринарни инфекции. Често протича в комбинация с уретроцеле – пролапс на уретрата. Спадането на правото черво се нарича ректоцеле, а на тънкото – ентероцеле. Тези състояния са свързани с нарушения в чревната перисталтика.
Диагнозата се поставя по време на тазово изследване. Гинекологът определя тежестта на състоянието и при нужда може да приложи ултрасонография.
Леките случаи на пролапс на матката могат да се повлияят от т.нар. упражнения на Кегел. Упражненията на Кегел се прилагат за подобряване тонуса на мускулите на тазово дъно. Изпълняват се лесно и не отнемат много време. За добър резултат се препоръчва ежедневна контракция на мускулите на тазовото дъно с продължителност поне 3-5 секунди. Достатъчно е извършването на 3 серии от десет контракции дневно. Контракциите могат да се оприличат със стягането на мускулите при прекъсване на потока при уриниране.
Когато състоянието не може да овладее с упражнения за мускулите на тазовото дъно, се прилагат други методи за лечение:
1. При жени в менопауза се препоръчва естрогенова терапия, тъй като при тях състоянието е свързано с понижените нива на естрогени след прекъсване на месечния цикъл.
2. Вагинален песар – пластмасов или гумен пръстен, който спомага задържането на матката във физиологичното ѝ положение. Вагиналният песар трябва да се сваля и почиства редовно и да се отсранява преди полов контакт. Въпреки че задържа матката, вагиналният пръстен може да доведе до развитие на вагинални гъбички, кървене и вагинални язвички.
3. Хирургична корекция – при тежки случаи на пролапс на матката се налага хирургична корекция на отслабените тъкани на тазовото дъно. За интервенцията се използва собствена, донорска или синтетична тъкан, която се използва за уплътнение на отслабеното място.
4. Хистеректомия - налага в някои случаи на усложнен маточен пролапс.
При жени със спадане на матката в резултат на хронична кашлица или хронична констипация се препоръчва овладяване на съответното състояние.
Маточният пролапс е често състояние, което пречи на нормалния начин на живот и трябва да се лекува своевременно.
