Когато тазовите мускули, тъканите и връзките отслабнат, матката може да изпадне във вагиналния канал, причинявайки пролапс на матката.
Почти половината от всички жени на възраст между 50 и 79 години имат известна степен на пролапс на матката или вагиналния свод или някаква друга форма на пролапс на тазовите органи.
Факторите, които увеличават риска от пролапс на матката, включват раждане, напреднала възраст, затлъстяване, хроничен запек, манопауза и хистеректомия.
Много жени с пролапс на матката нямат симптоми. Ако има симптоми, те могат да включват изпъкване във вагината, усещане за натиск в таза или вагината и болка в долната част на гърба, придружена от изпъкналост във вагината.
Други прояви на състоянието могат да бъдат уринарната инконтиненция, невъзможността за пълното изпразване на пикочния мехур, усещане за тежест или пълнота в таза и хроничен запек.
Как се лекува пролапсът на матката?
Ако симптомите предизвикват дискомфорт или водят до затруднение в извършването на ежедневните дейности, е необходима консултация с гинеколог относно възможностите за лечение.
Промените в начина на живот, като загуба на тегло могат да помогнат. Същото може да правите и упражненията на Кегел. Те укрепват мускулите на тазовото дъно. За да направите това упражнение, стискате мускулите, които използвате, за да контролирате потока на урината, и задръжте за до 10 секунди, след което отпуснете. Това действие се повтаря около 50 пъти през деня.
Поставянето на песар също може да облекчи симптомите. Това е устройство, което гинекологът поставя във влагалището, за да поддържа тазовите органи.
Хистеректомията е операция за отстраняване на матката. Този тип оперативна интервенция може да се извърши и през влагалището. Времето за заздравяване е по-бързо, отколкото при операция, която изисква коремен разрез. Освен това има по-малко усложнения.
Пролапсът на матката често се свързва с пролапс на други тазови органи. В зависимост от това кои органи са пролабирали, се наблюдават:
- Преден пролапс (цистоцеле). Слабостта на съединителната тъкан, разделяща пикочния мехур и вагината, може да доведе до изпъкване на пикочния мехур във вагината. Предният пролапс се нарича още пролапсиран пикочен мехур.
- Заден вагинален пролапс (ректоцеле). Слабостта на съединителната тъкан, разделяща ректума и вагината, може да доведе до изпъкване на ректума във вагината. Може да имате затруднения при изпразване на червата.
Тежкият пролапс на матката може да измести част от вагиналната лигавица, което води до изпъкване извън тялото. Вагиналната тъкан, която се трие в дрехите, може да доведе до вагинални рани (язви). Рядко раните могат да се инфектират.
За да намалите риска от пролапс на матката, е необходимо:
- Да правите редовно упражненията на Кегел. Тези упражнения могат да укрепят мускулите на тазовото дъно – особено след вагинално раждане.
- Лекувайте и предотвратявайте запек. Пийте много течности и приемайте храни с високо съдържание на фибри, като плодове, зеленчуци, боб и пълнозърнести храни.
- Избягвайте вдигането на тежести и повдигайте правилно. Когато повдигате, използвайте краката си вместо кръста или гърба.
- Избягвайте наддаване на тегло.
Библиография:
Uterine Prolapse | Johns Hopkins Medicine
Uterine prolapse - Symptoms and causes - Mayo Clinic
