Проф. д-р Иван Костов, д.м.н. е завършил висшето си медицинско образование в МУ-София през 1997 г. Специализира акушерство и гинекология, придобива и магистърска степен по здравен мениджмънт от 2005 г. Проф. д-р Костов има богата следдипломна квалификация по ултразвук в акушерството и гинекологията, колпоскопия, гинекологична ендокринология, оперативна гинекология, детско-юношеска гинекология, лапароскопия в гинекологията, роботизирана хирургия в гинекологията на робот Da Vinci, както и множество специализации в Германия, Израел, Франция, Словения, Италия, Турция, САЩ.
Трудовият му път започва от „Майчин дом“ като специализант по акушерство и гинекология  и клиниката по оперативна гинекология на „Пирогов“ вече като лекар специалист. През 2008 - 2010 г. е изпълнителен директор на Втора АГ болница „Шейново“, от 2012 – 2017 г. е изпълнителен директор на Първа АГ болница „Св. София“, а от април 2017 г. изпълнява длъжността изпълнителен директор на Университетската АГ болница "Майчин дом" - София.
От 2014 г. до момента е член на експертния съвет към Държавен фонд за асистирана репродукция към здравното министерство. Доц. д-р Иван Костов е и председател на Фондация „Електронно здравеопазване България” в периода 2004 – 2013 г., както и действащ член на Европейската асоциация по телемедицина и електронно здравеопазване в Брюксел.

 


- Проф. д-р Костов, каква болест е ендометриозата?



Ендометриозата е голямо предизвикателство за гинеколозите в цял свят. Ендометриозата е доброкачествено по своя характер заболяване с прогресиращ ход, което се среща с честота между 5 и 20% от всички жени. В световен мащаб заболяването засяга около 11 млн. жени. Заболяването е свързано с развитието на ендометриална тъкан, която нормално се среща в кухината на матката и се „излющва“ по време на менструация, на нетипични места -  върху матката, маточната шийка, влагалище, яйчници, покривката малкия таз, пикочен мехур, черва, бял дроб, в цикатрикси (белези) от оперативни интервенции – Цезарово сечение, епизиотомия. Развитието на тази ендометриална тъкан на нетипични за нея места предизвиква оплаквания при пациентката. Освен това, ендометриозата е социално значимо заболяване, което има изразени клинични симптоми и значително нарушава качеството на живот (включително сексуален) на засегнатите жени. Води до стерилитет и значително нарушава трудоспособността на пациентките. Няма консенсус относно причината за развитието на това заболяване. Заболяването се изявява клинично с по-висока честота в по-напреднала репродуктивна възраст (30-40 годишна възраст), но, за съжаление, не е изключение диагностицирането му и при подрастващи.

 

 - Кои са рисковите фактори за развитие на ендометриоза и може ли да се превентира развитието ѝ?

 

Някои вродени аномалии на женските полови органи предразполагат към развитието на ендометриоза. Други рискови фактори са генетичните – сестри и дъщери на жени с ендометриоза боледуват значително по-често. Една от най-честите теории обяснява, че на основата на генетичния фактор в някои популации като Япония и Северна Америка се среща по-често тежката форма на ендометриоза. Ранното начало на менструациите, по-голямата им продължителност, както и по-късното настъпване на менопаузата също са свързани с повишен риск от развитие на ендометриоза. Някои оперативни интервенции, при които се отваря кухината на матката, са свързани с повишен риск от развитие на ендометриоза. Превенцията на заболяването е свързана с провеждането на редовни профилактични гинекологични прегледи, които следва да започнат с началото на половия живот на жената и да се провеждат в ежегоден порядък. Важно е и осъществяването на репродуктивните намерения да не се отлага прекалено. При появата на субективни оплаквания или невъзможност за забременяване в рамките на една година е необходимо своевременно да се потърси консултация със специалист акушер-гинеколог. 


 - Какви оплаквания се наблюдават при ендометриоза и какви са причините за тях?


Няма специфично оплакване, дължащо се на  ендометриозата. Около 20% от жените с ендометриоза нямат субективни оплаквания. Въпреки това, следните оплаквания се срещат често при това заболяване, с различна степен на изразеност и в различни комбинации:

 

  1. Болезнена менструация – особено, ако преди не е била такава, дължи се на дразненето при „излющването“ на ендометриалната тъкан, както и на вещества, отделени от нея.
  2. Тазова болка – обикновено придружена с болки в долната част на гърба и корема. В допълнение, ендометриалната тъкан, разположена на нетипично място, води до образуването на сраствания между органите в малкия таз, които също водят до болки в таза и стерилитет. Болките могат да са много силно изразени и да нарушат ежедневната и професионална активност на жената, дори да я инвалидизират.
  3. Болезнени полови контакти – причините са същите, като изброените;
  4. Болезнени микция и дефекация – причините са същите, при напредналите стадии е възможна появата на кръв в урината и/или изпражненията;
  5. Яйчникови кисти -  известни са като ендометриозни или „шоколадови“ кисти, тъй като съдържимото им наподобява консистенцията и цвета на течен шоколад. Развиват се при наличие на ендометриална тъкан в яйчниците. В напредналите стадии и при голям брой кисти яйчниците се увреждат – засяга се отделянето на полови хормони от тях.
  6. Неправилни маточни кръвотечения – дължат се на хормонален дисбаланс, предивикан от ендометриозата, както и на увреждането на яйчниците от ендометриозните кисти.
  7. Безплодие – свързано е с нарушената яйчникова функция, отделянето на специфични вещества от ендометриалната тъкан, както и със срастванията в малкия таз, нарушаващи проходимостта на маточните тръби.
  8. Психоемоционален дистрес и депресия – свързани са със стерилитета и значителните субективни оплаквания в напредналите стадии на заболяването.

 

Често пъти оплакванията се подценяват от пациентките, което води до закъсняло поставяне на диагнозата и по-напреднали изменения в организма. Измененията, предизвикани от ендометриалната тъкан (и оплакванията, свързани с тях), търпят обратно развитие по време на бременност и менопауза.

 

 - Лекува ли се ендометриозата и кои терапии бележат ефект?

 

Ендометриозата е лечимо заболяване. Има два подхода в лечението му: медикаментозен - консервативен с хормонални препарати, и оперативен. Тъй като това заболяване често рецидивира, най-добри резултати се постигат при комбинирането на двата подхода. Съвременното лечение предполага оперативна интервенция с минимално инвазивна техника за потвърждаване на диагнозата и оценка на стадия на заболяването, премахване на евентуално налични сраствания и кисти, унищожаване на видима ендометриална тъкан, проверка на проходимостта на маточните тръби. Операцията се последва от хормонално потискане на менструалния цикъл за период от 6 месеца. След преустановяване на хормоналната терапия менструалният цикъл се възстановява и настъпва период, много благоприятен за настъпване на бременност.


Златен стандарт за ендометриозите са лапароскопските операции - напоследък все повече навлиза роботизираната хирургия, особено при тежки форми. Роботизираната система, с която работим в “Майчин дом”, Да Винчи е златен стандарт – това е най-щадият и съвременнен метод за лечение на ендометриозата – неинвазивната, атравматично хирургия, която изисква по-високи технологии и води до по-бързо възстановяване. С негова помощ ендоскопските операции са много по-щадящи, тъй като не се отваря коремната стена. От друга страна, камерата на робота е много по-съвършена от човешкото око, а хирургът оперира с помощта на машина, която дава изключително добра триизмерна визия. Кръвозагубата е много малка, операцията е свързана с много по-малко болка, много по-бързо възстановяване. Често усложнение при ендомитриозата е прорастване към съседни органи, където роботизираната система Да Винчи е без аналог в света за лечение на този тип заболявания. Запазва се максимален яйчников резерв и по максимално прецизен начин се отстраняват срастванията, като по този начин се запазва естествената анатомия на жената. 

 

- Какви усложнения на ендометриозата могат да се появят, ако тя не се лекува или овладее?

 

Закъснялото поставяне на диагнозата, както и недостатъчно активното му лечение, могат да доведат до значителни увреждания на женския организъм – увреждане на органите в малкия таз, яйчникови кисти, стерилитет, преждевременна менопауза, увреждания на функцията на храносмилателната и отделителна системи, силно изразени болки, които инвалидизират пациентката.

 

- Съществува ли риск от развитие на онкологично заболяване вследствие на ендометриозата?

 

Ендометриозата е доброкачествено заболяване. Няма данни за по-висока честота на най-честите онкогинекологични заболявания при пациентки с ендометриоза. Повишен риск съществува за развитието на някои редки и специфични яйчникови тумори, но той не надхвърля 1%.

 

-  Какъв процент от пациентките с ендометриоза са засегнати от стерилитет и може ли той да се преодолее?

 

Ендометриозата, независимо дали има клинични симптоми или не, намалява способността на жената за забременяване. Според осреднени данни около 30% от жените с ендометриоза са засегнати от стерилитет. А при пациентките със стерилитет, около 15% се установява ендометриоза. Навременното и енергично диагностициране и лечение на заболяването, недопускането на развитието на тежките му степени и усложнения съхранява фертилността на пациентката ѝ позволява да забременее и износи здраво бебе.

 

- Възможно ли е да настъпи извънматочна бременност заради болестта?

 

При пациентките с ендометриоза извънматочната бременност е по-честа. Това е свързано най-вече с нарушената подвижност и проходимост на маточните тръби, предизвикана от хормоналните изменения и образуването на сраствания в малкия таз.

 

- Как протича бременността и раждането при жени с ендометриоза?

 

При пациентки с ендометриоза протичането на бременността е свързано с известни рискове. Регистрирана е повишена честота на спонтанни аборти, преждевременни раждания, кръвотечения в началото на бременността, повишена честота на маточни контракции, болки ниско в гърба, прееклампсия и ненормално прикрепване на плацентата – т.нар. плацента превия. При бременните жени с ендометриоза е повишена честотата на оперативните раждания, свързани предимно с повишените рискове по време на бременността – преждевременни раждания, напреднала репродуктивна възраст, прееклампсия, абнормно прикрепяне на плацентата.