Кистите на яйчниците представляват изпълнени с течност сферични образувания, някои, от които съдържат и тъкан в тях. Те са обвити от капсула и обикновено достигат размери от порядъка на 1-3 сантиметра.

 

Кистите на яйчниците често се развиват под действието на физиологичните промени в хормоналния баланс по време на пубертета или менопаузата. В някои случаи могат да се наблюдават и вродени кисти. По-голямата част от тях дегенерират от само себе си. Смята се, че около при около 10 от 100 пациентки се наблюдават кисти на яйчниците. Те обикновено са доброкачествени и рядко предизвикват усложнения или изявена симптоматика, която да изисква лечение. Обикновено не се налага хирургична интервенция за тяхното отстраняване.


 

В по-голямата част от случаите кистите са асимптоматични, но могат да бъдат причина за поява на тъпа болка в долната част на корема - тазова болка. В някои случаи кистите водят до нарушения на менструалния цикъл - обилно кръвотечение, нередовна менструация или поява на анормално вагинално кървене между циклите. Това се наблюдава когато кистите произвеждат полови хормони, които предизвикват разрастване на маточната лигавица. Кистите с по-големи размери могат да достигнат и да притиснат червата или пикочния мехур. Това може да е причина за подуване на корема, усещане за пълнота и натиск, болка при уриниране или запек.

 

Пукването на кистата може да доведе до внезапна болка, но обикновено не причинява друга симптоматика. Повишеното тегло на кистата понякога може да причини усукване на яйчниците. Това състояние е причина за внезапна, силна болка и спазми от засегнатата страна на долната част на корема, както и гадене, повръщане и ускорен пулс.

Какви са различните видове кисти на яйчниците?

Повечето кисти на яйчниците се развиват по време на първата част от менструалния цикъл - когато се наблюдава растеж и отделяне на яйцеклетките. Тези кисти се наричат „функционални кисти“ и се развиват главно през пубертета или по време на менопаузата. Такива кисти могат да се наблюдават както в единия, така и в двата яйчника едновременно. Най-често срещаните видове функционални кисти на яйчниците са:

  • Фоликуларни кисти - ако яйчниковият фоликул не отдели яйцеклетката и не настъпи овулация, той може постепенно да се запълни с течност и да се формира в киста.
     
  • Кисти на жълтото тяло - те се появяват, когато жълтото тяло се напълни с кръв. Жълтото тяло се развива от фоликула, който освобождава яйцеклетката по време на овулацията. Той секретира половите хормони прогестерон и естроген.
     
  • Тека лутеинови кисти - обикновено се наблюдават при приложение на хормонална терапия за безплодие. Хормоните стимулират растежа на яйцеклетките в яйчниците и чест страничен ефект е появата на кисти.
     
  • Еендометриоми - те са изпълнени с тъмна, гъста кръв. Могат да се развият при ендометриоза.
     
  • Дермоидните кисти - те не са функционални кисти и се срещат по-рядко. Те съдържат кожни клетки и мастни жлези. Мастните жлези произвеждат себум, който се натрупва вътре в кистата. В редки случаи те се преобразуват в злокачествени кисти. 
     
  • При синдром на поликистозните яйчници в яйчниците се наблюдават множество кисти с малки размери. Характерно за това заболяване е повишеното ниво на мъжки полови хормони - андрогени, които нарушават узряването на яйцеклетките.

Усложненията при кисти на яйчниците също са редки. Те могат да възникнат при изтичане на течността от кистата в пространството, което я заобикаля. Това може да причини болка, но рядко води до усложнения. При кървене е необходима хирургична интервенция. По-сериозни усложнения настъпват при усукване на яйчника около тъканта, която го поддържа. Това е характерно за кистите с по-големи размери – често след резки движения. Торзията на яйчника е много болезнена. Може също така да доведе до спиране на кръвоснабдяването на яйчника. В тези случаи е необходима спешна хирургична намеса. 

 

Референции:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK539572/#:~:text=Most%20women%20who%20have%20ovarian,abnormal%20vaginal%20bleeding%20between%20periods).