Основен елемент в патогенезата на рака на ендометриума - вътрешния слой на матката, е пролиферацията на клетките, които го изграждат, под действието на естрогена. Когато липсва противодействие от страна на прогестерона, естрогените предизвикват хиперплазия на ендометриума. Това води до развитие на атипични премалигнени лезии, които се наричат ендометриална интраепителиална неоплазия. Те могат да се трансформират в ендометриален карцином, който се характеризира с инвазия в стромата или миометриума. Освен това, при този карцином се наблюдават мутации в гените PTEN и KRAS2, както и други изменения в генетичната информация на клетките.
Както интраепителиалните лезии, така и карциномът имат на повърхността си рецептори за естроген и прогестерон. Карциномът обикновено се предшества от развитието на преинвазивни интраепителиални лезии, които прогресират до инвазивни туморни образувания. Те засягат стромата на ендометриума и достигат до дълбоките слоеве на миометриума. По този начин достигат и до лимфната система, с което се осигурява разпространяване на метастазите до регионалните лимфни възли. Метастазите могат да достигнат и до долните отдели на матката, както и до шийката, маточните тръби и яйчниците. Локално авансиращият карцином може да проникне изцяло в миометриума, да достигне до серозната повърхност и да засегне перитонеума и другите тъкани в малкия таз.
Тип 1 ендометриалният карцином обикновено остава локализиран в матката и се характеризира с по-добра прогноза. Тип 2 карциномът и другите карциноми, при които се наблюдават мутации в гена TP53, често метастазират чрез лимфната система и достигат до маточните тръби. След това процесът прогресира в малкия таз и коремната кухина, което е свързано с по-лоша прогноза. Развитието на най-често срещаните видове ендометриален рак и техните интраепителиални прекурсори зависи от хормоналния баланс и стимулацията на ендометриума. Наличието на тумори, отделящи естроген, както и овариални тумори или синдром на поликистозните яйчници води до нарушения в овулацията и менструалния цикъл.
Това води до повишаване на свободната фракция на естрогените, която предизвиква хиперплазия в ендометриума. Липсата на овулация - ановулацията, ранната менструация или късната менопауза са свързани с повишено излагане на ендометриума на действието на естрогените, което увеличава риска от развитие на ендометриален карцином. Други причини за развитието на заболяването могат да бъдат висок индекс на телесна маса, инсулинова резистентност, диабет тип 2, безплодие, както и липса на менструация - аменорея. Затлъстяването и хиперинсулинемията водят до понижени нива на глобулина, свързващ половите хормони. Това причинява повишаване на свободната фракция на естрогена.
Прекурсорите на мъжките полови хомони, които се образуват при поликистоза на яйчниците, хипертрофия на клетките в яйчниковия хилус или кората на надбъбречната жлеза се превръщат в естрогени в мастната тъкан. Високите количества подкожна мастна тъкан благоприятстват преобразуването на андрогените в естрогени. Отрицателната обратна връзка, до която водят високите нива на естрогените, влияе на хипоталамуса и предизвиква нарушения в отделянето на лутеинизиращ - LH и фоликулостимулиращ хормон - FSH. Това променя и овулаторните цикли. Яйчниковите фоликули продължават да нарастват и да произвеждат естрогени и прекурсори на мъжките полови хормони. По този начин се изчерпват възможностите за разрастване на ендометриума при липса на прогестерон, който да осигури неговото узряване или естествено отделяне с менструацията когато не е осъществено оплождане. Високи нива на естрогени се наблюдават и в постменопаузалния период когато андрогените, произведени от яйчниците и кората на надбъбречната жлеза, се преобрзуват в естрогени в мастната тъкан. Това води до свръхстимулация и разрастване на ендометриума, което прогресира в хиперплазия.
Референции:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK525981/
