Една от водещите хипотези за патофизиологичните промени при ендометриоза е, че се наблюдава промяна в локализацията на ендометриалните клетки - тези, които изграждат ендометриума - слоят, който покрива вътрешната повърхност на маточната кухина. При ендометриоза тези клетки се преместват от маточната кухина към други органи и тъкани по време на менструация. Ретроградният поток на повърхностния слой на матката, който се отлющва регулярно в края на всеки менструален цикъл, през фалопиевите тръби, се наблюдава често и може да доведе до интраабдоминална локализация на ендометриалната тъкан. Също така, тя може да достигне до други органи и тъкани чрез лимфните съдове или кръвообращението. Тези клетъчни маси с променена локализация имат същите хистологични характеристики, както и вътрематочния ендометриум.

 

Тъканта съдържа естрогенови и прогестеронови рецептори и по тази причина нараства, диференцира се и настъпва кървене при промяна в нивата на хормоните по време на менструалния цикъл. Също така, от своя страна, ендометриалната тъкан произвежда естроген, но и простагландини. В някои случаи ендометриалтата тъкан с външна локализация може да самоотграничи растежа си, както се наблюдава при бременност, вероятно поради повишените нива на прогестерон. Освен това, тази тъкан може да предизвика възпаление и повишение в популациите на макрофагите и производството на цитокини - ключови медиатори на възпалението.


 

Водеща причина за възникване на състоянието е генетичната предразположеност. При пациентките с тежки форми на ендометриоза и нарушения в анатомичните особености на малкия таз често се наблюдава безплодие, поради възпалителните процеси, които водят до нарушения в оплождането, вгнездяването на оплодената яйцеклетка и преминаването ѝ през маточните тръби. Понякога дори и при леки форми на заболяването се наблюдават нарушения в плодовитостта, които се дължат на някоя от следнит е причини:

  • Повишена честота на натрупване на фоликули в яйчника, които не могат да се спукат;
  • Повишена активност на простагландините в перитонеума или повишена дейност на макрофагите, което засяга оплождането, функциите на сперматозоидите и яйцеклетките;
  • Неспособност на ендометриума да осигури подходящи усовия за вгнездяване на оплодената яйцеклетка;
  • Фамилна обремененост;
  • Липса на бременности и раждания;
  • Ранно настъпване на менструацията;
  • Късна менопауза;
  • По-кратки менструални цикли, съчетани с обилна и дълготрайна менструация;
  • Анатомични аномалии на матката.

Референции:

https://www.msdmanuals.com/professional/gynecology-and-obstetrics/endometriosis/endometriosis