С термина анемия се означава хематологично заболяване, характеризиращо се с понижение в броя на еритроцитите и/или в нивата на хемоглобина (Hb) спрямо единица обем кръв. Нормално, нивата на хемоглобин при жени трябва да варират в границите 120-160 г/л, а броя на еритроцитите – 4,2 – 5,2 х 10^12. При някои физиологични периоди от живота на всяка жена (бременност, кърмене) се наблюдават повишени изисквания, налагащи желязна суплементация.

 

Причините за развитие на анемия са доста разнообразни, като в зависимост от големинината на еритроцитите анемията бива нормо-, микро- и макроцитна, а в зависимост от хемоглобиновото съдържание – нормо-, хипо- и хиперхромна. Най-често срещаният тип анемия сред жените в репродуктивна възраст, които има гинекологичен проблем или преминават през период на бременност и кърмене, е желязодефицитната анемия.


 

Желязодефицитната анемия е микроцитна и микрохромна. Възниква поради намален внос на желязо с храната, нарушена абсорбция, повишени нужди (напр. при бременност) или при хронична кръвозагуба. В зависимост от скоростта си на развитие анемиите могат да се подразделят на остри и хронични. Типичен пример за остро настъпила анемия е острата постхеморагична анемия, която често се предхожда от хеморагичен шок и е животозастращаващо състояние.

 

Остра постхеморагична анемия в акушерството може да настъпи в резултат на постпартална маточна хипо- и атония при продължително раждане на едър плод, мултипартет, прекомерно приложение на маточни релаксанти, при извънматочн бременност. Остра постхеморагична анемия може да настъпи и при руптура на матката, както и при усложнения по време на раждане от страна на плода – плацента превия (ниско прикрепена плацента, която частично или напълно ограничава преминаването на плода), placenta accreta (плацента, проникваща в различна степен в дълбочина на маточната стена), отлепена плацента и др.

 

От страна на гинекологията, остро настъпил кръвоизлив може да се развие при руптура на ендометриална киста, при руптура на яйчника. Тези състояния се съпровождат със силна болка, общо неразположение, фебрилитет, гадене, повръщане и се нуждаят от спешна лекарска намеса.

 

Какви са най-честите причини в акушерството и гинекологията за проява на хронична желязодефицитна анемия?

 

1. Миома на матката – единични или множествени доброкачествени образувания, произхождащи от миометриума на матката и срещащи се основно сред жени на възраст между 30 и 45 години. Често с миома на матката се съпровожда от тежки и продължителни менструални кръвотечения, продължаващи повече от 7 дни и надхвърлящи 80 мл, които в течение на времето водят до железен дефицит. Освен това пациентките с миома на матката страдат от кръвотечения извън периода на менструация, което допълнително оказва влияние върху нивата на хемоглобин, еритроцити и желязо.

 

2. Ендометриални полипи и полипи на маточната шийка – чести доброкачествени образувания със слаб малигнен потенциал, които могат да се проявят с кървене между менструация, кървене след полов акт, тежки и обилни менструации.

 

3. Злокачествени образувания – карцином на маточната шийка, на ендометруима, на яйчника. Също могат да се проявят с интерменструални кръвотечения, кръвотечения по време на менопауза, които са патологични и в резултат на които да възникне желязодефицитна анемия.

 

Хроничната желязодефицитна анемия има няколко периода на проява. По време на първия, т.нар. прелатентен период, е налице дефицит на желязо в железните депа, без клинична проява. През втория, латентен период, е налице железен дефицит без промяна в нивата на хемоглобин и еритроцити, докато през третия период на желязодефицитна анемия се наблюдава промяна в клиничните показатели (понижени нива на хемоглобин, еритроцити, хематокрит, серумно желязо) и симптоматична изява – виене на свят, слабост, бледа кожа и лигавици, шум в ушите, тахикардия и др.

 

4. Желязодефицитна анемия по време на бременност и кърмене – периодът на бременност е свързан с повишаване кръвния обем за сметка на плазмата и повишени нужни от хранителни вещества, микроелементи и витамини. По тази причина рискът от развитие на желязодефицитна анемия при бременност е по-висок и при много от бременните е налице лекостепенна такава. Като анемия при бременни се определя състояние, при което нивата на хемоглобин през втори триместър са под 110 г/л, а през третия – под 105 г/л.

 

При бременни с желязодефицитна анемия съществуват рискове от преждевременно раждане, раждане на дете с ниско тегло, повишен е рискът от постпартални кръвоизливи, както и от раждане на дете с анемия. По тази причина се препоръчва суплементация с железни препарати по преценка на лекуващия лекар.