Половото развитие на момичето е сложен процес на полово съзряване, съпроводен от редица физиологични, структурни, функционални промени на женските полови органи, развитие на вторични полови белези и психологични промени, водещи до търсене и осъзнаване на Аз-а. Промените в организма на момичето са резултат от генетични, ендокринни, хигиенно-диетични и др. фактори. От раждането до пълното полово съзряване половото развитие преминава през няколко основни стадия.

 

Ембрионалното развитие на женската полова система започва през 7 гестационна седмица (г.с.), по време на която се осъществява диференциацията на мъжки и женски пол. Основно значение за диференцирането на половете има секс-определящия фактор (SRY), като наличието му определя мъжки пол, а липсата му – женски.


 

Женската полова система се състои от външни и вътрешни полови органи. Към вътрешните полови органи се отнасят матка, маточни тръби, яйчници, влагалище, а към външните – малки и големи срамни устни, клитор, лонно възвишение, влагалищно предверие и големи предверни жлези. Яйчникът е един от най-важните органи на женската полова система, тъй като продуцира яйцеклетки и секретира женските полови хормони, водещи до полово съзряване. В яйчниците на новороденото момиченце има около 400 000 първични фоликула, като в процеса на полово съзряване много малка част от тях успяват да узреят и да се превърнат в зрели яйцеклетки – около 400-500.

 

Условно времето от раждането на момичето до нейното полово съзряване може да бъде разделен на три периода:

 

1. Неонатален период – обхваща периода от раждането до 2-3 седмица след него. През този период се наблюдава хормонална криза, изразяваща се с повишена естрогенна стимулация и влияние от останалите плацентарни и майчини хормони. По време на този период лабиите на новороденото са меки и червени, влагалището е отвесно разположено, матката се намира високо между промонториума и симфизата, като маточната шийка е два пъти по-голяма от маточното тяло. Във влагалището се откриват ацидофилни бактерии - pH е около 5.

 

С понижаване нивата на майчините хормони у новороденото при 2-10 % се наблюдава т.нар. реакция на Halban – кървене, причинено от атрофия на ендометриума. Обикновено това кървене продължава 3-4 дни. В яйчниците на новороденото се откриват фоликули в различна степен на зрялост, но не и зрели такива. Под действие на майчините и плацентарните хормони е възможно изтичане на коластроподобна течност от гърдите на момиченцето.

 

2. Латентен период – обхваща периода от изчерпване на майчините хормони до настъпване на пубертета. През латентния период секрецията на яйчникови хормони е минимална, поради което не се наблюдава поява на вторични полови белези. Във влагалището не се откриват млечнокисели бактерии, поради което средата е леко алкална – нарушена е защитната функция на влагалището. Към втората година на момиченцето матката намалява своите размери (инволюира), но до осем годишна възраст възстановява размерите, които има при раждане. В яйчниците се наблюдава непрекъснато узряване и атрезия на примордиални фоликули.

 

3. Пубертетен период – период на същинско полово съзряване. Той от своя страна се разделя на три подпериода:

 

  • Предпубертетен – от 9- до 11-годишна възраст. Характеризира се със секреция на хормони от хипофизата и усилена секреция на женски полови хормони – отначало естрадиол, а по-късно естрадиол и естрон. Под влияние на естрогените се натрупва мастна тъкан в областта на лонното възвишение, лабиите нарастват и покриват предверието на вагината, влагалището се удължава и в него се развива типичната ацидофилна флора, осигуряваща защитна киселинна среда. Матката увеличава своите размери, като отношението между маточната шийка и маточното тяло става 1:1. Настъпва развитие на вторичните полови белези – телархе (развитие на гърди), пубархе (развитие на окосмяване в областта на лонното възвишение) и аксилархе (развитие на окосмяване в аксиларната ямка). За оценка на развитието им се използва класификацията на Tanner.
  • Пубертетен период период на поява на първа менструация – менархе. Средно първа менструация се появява при момичета на 10-12 до 16 години, като това зависи от физиологичните, расови, етнически фактори и фактори на средата. Установено е, че първа менструация настъпва при развитие на вторичните полови белези 3-4 степен по Tanner. Обикновено първите менструации са псевдоменструации – без отделяне на зряла яйцеклетка, тъй като ендометриумът не се трансформира в секреционна фаза.
  • Постпубертетен период – периода от първата менструация (менархе) до края на половото съзряване, който настъпва на до около 16-18 годишна възраст. Външните и вътрешните полови органи за морфологично и функционално оформени окончателно около 16-годишна възраст. На тази възраст момичето е физиологично подготвено за евентуално оплождане и бременност, въпреки че психическата и социалната подготовка на тази възраст не са достатъчно развити за изпълнение на репродуктивните функции.

Половото съзряване е дълъг и сложен процес на морфологични, физиологични и емоционални промени в организма на момичето, които освен физически го подготвят и психически да осъзнае своята сексуалност и възможност за реализиране на репродуктивните си възможности.