Оралните контрацептивни средства са група вещества, предназначени за предотвратяване на нежелана бременност чрез блокиране на овулацията.

 

Контрацепцията най-общо се дели на четири групи: естествени методи, бариерни, вътрематочни средства (вътрематочен песар) и хормонални контрацептивни средства. Изборът на метод за контрацепция се обсъжда с пациентката и се предлага най-подходящият в зависимост от възрастта, броя на ражданията, съпътстващите заболявания, ако има такива и срокът, за който пациентката желае да отложи бъдещото зачеване. 


 

Първият орален хормонален контрацептивен препарат е пуснат на пазара в САЩ през 1960 г., като показанията му са били предназначени за лечение предимно на менструални разстройства и, на второ място, за контрацептивен ефект. Оттогава до наши дни, препаратите са претърпели промени в количеството на основните компоненти - естрогени и гестагени, станали са по-пречистени, тоест максимално са снижени страничните им ефекти, по-нискодозирани и същевременно е постигнат ефектът за обратима контрацепция - след спиране на медикамента жената възвръща фертилните си способности за различен период от време. 

 

Най-често използваните орални контрацептивни средства са монофазните. При тях има еднаква доза естроген и гестаген във всички таблетки. Опаковката съдържат 21 таблетки, или 28 таблетки, от които 7 таблетки са с плацебо ефект. Приемат се 21 дни, като се започне от първия ден на менструацията и се прави почивка от седем дни.

 

След спиране на таблетките, или при приемането на седемте таблетки с плацебо ефект (при медикаментите с 28 таблетки в опаковка), се появява кървене, което е псевдоменструално, тъй като не е предшествано от овулация. Това кървене е оскъдно. Нарича се още отпадно кървене. След седемте дни почивка, се продължава с новата опаковка, независимо дали жената кърви все още, или не.

 

Контрацептивният ефект на хормоналните средства се изразява в няколко аспекта:

 

  • Понижават нивото на гонадотропин-рилизинг хормона, оттам се понижава нивото на FSH (фоликулостимулиращ хормон) и LH (лутеинизиращ хормон). Няма достатъчно нарастване на фоликулите  - нито един от тях не стига до фаза на Граафов фоликул, няма покачване на естрадиола в средата на цикъла, както и покачване на LH, тоест няма овулация.
  • Върху лигавицата на матката - ендометриума, хормоналните контрацептиви я поддържат без пролиферативна и без секреторна фаза. Понижават количеството на гликоген в нея, а той е нужен за изхранване на бъдещата бластоциста (оплодената яйцеклетка във фаза на делене) в случаите, в които има оплождане. Тоест създават една неблагоприятна среда за развитие на бъдеща бременност.
  • Третият ефект е върху цервикалната слуз. Тя става гъста и  затруднява пенетрацията на сперматозоидите.

Съвременните хормонални контрацептиви се различават не толкова по състава, колкото по броя на страничните си ефекти. Те значително са понижени в наши дни, чрез снижаване на дозата на естрогена в тях. Това, заедно с добавянето на гестаген при комбинираните хормонални средства, понижава страничните ефекти почти до минимум. Подходящи са за жени преди 35-годишна възраст, тъй като след тази възраст се повишава риска от тромбообразуване, особено ако е в съчетание с тютюнопушене, наднормено тегло и високо кръвно налягане.

 

 Хормоналните орални контрацептивни средства за контраиндицирани при:

  • Тромботични инциденти - дълбоки венозни тромбози, белодробна емболия;
  • Нестабилна стенокардия, тежки ритъмни и проводни нарушения на сърцето, състояния след сърдечни операции, поради факта, че повишават в известна степен риска от тромбообразуване;
  • Тежка форма на диабет;
  • Наследствена хипертония;
  • Хипер- и дислипидемия - повишено количество на LDL (лош холестерол) и понижено количесто на HDL (добър холестерол);
  • Тежки чернодробни заболявания, тъй като хормоналните контрацептиви се метаболизират през черния дроб;
  • Неясни генитални кръвотечения;
  • Налична бременност;
  • Сърповидно-клетъчна анемия;
  • Хроничен улцерозен колит;
  • Системен Lypus erythematodes - приемът им влошава протичането на това и на други автоимунни заболявания;
  • Затлъстяване;
  • Тютюнопушене;
  • Наличие на висок титър на антифосфолипидни антитела;
  • Възраст над 40 години.

 

Освен като средства за контрацепция, хормоналните контрацептиви се използват и за лечение на някои гинекологични състояния, откъдето идват и основните им ползи в гинекологията.

 

Очаквайте продължението