Трихомониазата е сексуално-трансмисивна инфекция, за която е характерно, че повишава риска от заразяване с други полово предавани болести като хламидиална инфекция, гонорея, HIV и има връзка с цервикалната канцерогенеза. Характерно за трихомониазата още е, че увеличава риска от постпартални и постоперативни усложнения и безплодие. При жени инфекцията с Trichomonas vaginalis предизвиква симптомен вагинит, докато при мъже е характерно да протича безсимптомно, което способства за трансмисията и лесното ѝ разпространение.

 

Трихомониазата е полово преносима болест, чийто основен причинител е едноклетъчният протозой Trichomonas vaginalis. Трихомоните са с големина на бели кръвни клетки и притежават камшичета (флагели), с помощта на които се придвижват. Предаването на трихомониазата е изключително по полов път, много рядко е трансферирането при използване на общи тоалетни принадлежности и при много лоша хигиена. Паразитът може да се предаде също и на плода при раждане, при което може да предизвика вагинит, уретрит или респираторни инфекции.


 

T. vaginalis може да бъде открит във влагалището, маточната шийка, големите вестибуларни (Бартолинови) жлези и парауретралните (Скениеви) жлези при жените. Присъствието му във влагалището води до алкализиране на средата и pH над 4,5, което увеличава риска от развитие на други полово преносими болести. Във външна среда трихомоните са изключително неустойчиви – разрушават се при много високи или ниски температури, под действие на слънчевите лъчи, в киселинна среда.

 

Рискът от заразяване с T.vaginalis се повишава при пациентки с множество полови партньори, честа смяна на половите партньори, сексуални контакти с инфектиран партньор, предходна или настояща сексуално-трансмисивна инфекция, незизползване на кондоми при полов акт, употреба на венозни наркотици.

 

От патофизиологична гледна точка паразитът прониква в епителните клетки на лигавиците на гениталния тракт и отделя цитотоксични субстанции. Свързвайки се с плазмени протеини на гостоприемника, избягва разпознаването му от алтернативния път на комплемента. Повишава се продукцията на полиморфонуклеарни левкоцити в резултат на продукцията хемотаксични цитокини от паразита.

 

Симптоматично трихомониазата се проявява след инкубационен период от 4-28 дни. Инфекцията при жените може да протече в три форми: остра, хронична и асимптоматична. Характерно за острата форма е, че протича с поява на жълто-зелено, пенесто вагинално течение, което има неприятна миризма. Пациентките се оплакват от болка и парене при уриниране, болка при полови контакти, зачервяване и сърбеж в областта на вулвата, тазова болка и др. Възможна е поява на кървене след полов акт.

 

Инфекцията се проявява най-често под формата на макуларен колпит – наречен е така поради наблюдаването на характерен, „ягодов“, макуларен обрив при оглед с колпоскоп. Освен като колпит, трихомониазата може да се прояви и като цервицит, който се характеризира с гноевидно течение в ендоцервикалния канал и ендоцервикално кървене. При хроничната форма симптомите са по-слабо изявени и макуларният колпит е по-разлят.

 

Поставянето на диагноза трихомониаза става на база на клиничната картина, микробиологично изследване и колпоскопия. Макуларният колпит е специфичен симптом, който се визуализира при колпоскопия и приложение на Луголов разтвор. При измерване на pН се установява алкална реакция на средата във влагалището. Характерен за трихомониазата е и позитивният аминен тест при приложение на 10 % KOH – отделяне на неприятна миризма след приложение на 10 % КОН върху секрет от влагалището.

 

Взима се секрет за културелно изследване. Голяма специфичност имат PCR тестовете за трихомониаза. В диференциално-диагностичен план трихомониазата може да се сбърка с други полово преносими болести, тазово-възпалителна болест, уретрит, вагинит и др.

 

Усложнения, които могат да настъпят в резултат на инфекция с T.vaginalis са стерилитет, постоперативни усложнения, цервикална интраепителна неоплазия и др. По време на бременност трихомониазата може да доведе до раждане на плод с ниско тегло, преждевременно раждане, преждевременно пукване на околоплодния мехур, респираторни инфекции на плода.

 

Трихомониазата е напълно лечима инфекция. Лечението бива основно системно, но е възможно съчетание с локална терапия и ваксинация. Системно се прилага единична доза метронидизол от 2 г, единична доза тинидазол от 2 г или 7-дневен курс с метронидазол от 500 мг, два пъти дневно. Метронидазолът и тинидазолът действат като редуцират 5-нитрогрупата от анаеробните микроорганизми.

 

Системната терапия може да се съчетае с локално приложение на посочените медикаменти. Съществува и ваксина за T.vaginalis – Solco-Trichovac, която представлява лиофилизирани инактивирани щамове. Прилага се 3 пъти по 1 ампула през 2 седмици.

 

Лечението трябва да се проведе при всички партньори, имали контакт с инфектирания. По време на терапията половите контакти са забранени.

 

Източници:

Гинекология под редакцията на проф. д-р Ангел Димитров, дм, дмн. и проф. д-р Виктор Златков, дм, 2017 г.
https://emedicine.medscape.com/article/230617-treatment
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK534826/