Синдромът на поликистозните яйчници (СПЯ) повишава риска от развитие на гестационен диабет (диабет по време на бременност), предиабет и за европейките - 3 пъти риска от захарен диабет тип 2. Това сочат данните от многобройните научни изследвания и клинични наблюдения при жени със синдрома. Именно затова в настоящите препоръки от 2018 г. на Европейското дружество по репродукция и ембриология и Американското дружество по репродуктивна медицина препоръчат всяка жена със СПЯ да бъде изследвана за наличие на въглехидратни нарушения.


Синдромът на поликистозните яйчници е често срещано заболяване сред жените в млада възраст, характеризиращо се с наличието на хиперандрогененизъм, овулаторна дисфункция и поликистозна морфолигия на яйчниците. Клиничното представяне на синдрома е хетерогенно и макар то да засяга основно жените в репродуктивна възраст, днес започва да се обръща поглед и към клиничните му прояви в предпубертетна и постменопаузална възраст.

 


Сред подрастващите менструалните нарушения и повишеното окосмяване по лицето и тялото (хирзутизъм) могат да бъдат причина за диагностициране на синдрома. В репродуктивна възраст причина за установяване на синдрома могат да бъдат същите оплаквания, както и наличието на инфертилитет. СПЯ  е една от честите причини за инфертилитет сред жените. Наличието на репродуктивни проблеми в семейството налагат първо изключване на мъжки фактор (с изследване на спермограма), второ – непроходимост на маточните тръби и при отхвърлянето им – ановулаторен инфертилитет. 

 

При СПЯ е налице хронична ановулация - множеството зреещи фоликули в яйчника задържат развието си, без да настъпва селекция на единичен доминантен фоликул, който да даде началото на овулацията – освобождаване на зряла яйцеклетка във фалопиевите тръби, годна за оплождане при среща със сперматозоид.

 

В постменопаузална възраст голяма част от водещите симптоми и признаци на СПЯ спират да играят съществена роля в клиничната картина и тогава на преден план излизат метаболитните последствия  - повишеният риск от нарушен въглехидратен толеранс, захарен диабет тип 2, поява на хипертония и дислипидемия. 

 

NEWS_MORE_BOX

 

 

В около 50 % от случаите жените със СПЯ са със затлъстяване (андрогенен тип) или наднормено тегло. Висцералната мастна тъкан играе ролята на голям ендокринен орган, в който протичат много процеси на метаболизиране на половите хормони, синтез на адипоцитокини и други фактори с краен резултат развитие на инсулинова резистентност и компенсаторна хиперинсулинемия. 

 

Една от доказаните теории за причина на заболяването е дефект в инсулиновото действие, което води до изява на инсулинова резистентност и хиперинсулинемия. В подкрепа на това са и данните, че при СПЯ се установява по-често инсулинова резистентност, отколкото при жени със същия индекс на телесна маса (ИТМ), но без СПЯ. 

 

У лица с генетична предразположеност за изява на въглехидратни нарушения и/или под въздействие на външни фактори е възможно да се развие предиабетно състояние или захарен диабет. 


Препоръките на Европейското дружество по репродукция и ембриология и Американското дружество по репродуктивна медицина включват - оценка на гликемичния статус е необходимо да се прави при всички жени със СПЯ посредством провеждането на орален глюкозо-толерантен тест (ОГТТ), измерване на кръвна захар на гладно или гликиран хемоглобин (HbA1c). При високорисковите жени със СПЯ (включващи ИТМ > 25 кг/м2, анамнеза за установен предиабет или гестационен диабет, фамилна анамнеза за захарен диабет тип 2 и хипертония) се препоръчва провеждането на ОГТТ. 

 

Тест с глюкозно обременяване със 75 г глюкоза (ОГТТ) се препоръчва допълнително да се провежда при всички жени със СПЯ, планиращи бременност или провеждащи лечение за инфертилитет. Ако той не е проведен преди забреняване, се препоръчва той да бъде извършен при възможност преди 20 гестационна седмица или в 24-28 гестационна седмица на бременността.