Параовариалните кисти на яйчника, както показва самото им име, са разположени около яйчника и най-често между двата листа на широката връзка (Ligamentum latum). Представляват остатък от краниалната част на първичния бъбрек - Волфовия канал. Механизмът на тяхното образуване все още не е напълно проучен, но има хипотези за предполагаемото вредно въздействие на някои инфекциозни заболявания върху плода по време на неговото вътреутробно развитие. Кистите се локализират между двата листа на широката връзка, по-близо до фимбриалния апарат на маточната тръба, поради което се наричат още и фимбриални кисти. Кръвоснабдяването им първоначално е от кръвоносните съдове на мезосалпингса, а когато достигнат по-големи размери и от съдове, намиращи се в самата параовариална киста.

 

Параовариалните кисти най-често са с кръгла, но могат да имат и овална форма. Разполагат се вдясно, или вляво на яйчника. Не нарушават функцията му и не влияят върху фертилните възможности на жената, освен в случаите, когато достигат до големи размери и имат клинична изява. Параовариалните кисти са винаги еднокамерни с хомогенно съдържимо и тапицирани с еднореден ресничест епител. Понякога могат да растат на краче, като в тези случаи се повишава риска от торзио.


 

Параовариалните кисти нарастват бавно и в повечето случаи размерите им не надвишават 10 см. Макар и рядко, те могат да нараснат много по-обем и да изпълнят малкия таз. Образуват се още по време на вътреутробното развитие. Увеличаването на размерите им във фертилна възраст може да се дължи на хормонален дисбаланс, употреба на орални контрацептиви, бременност, наличие на възпалителни заболявания в областта на малкия таз и други. Нямат малигнен потенциал. Понякога могат да съдържат муцин и дори да имат наличие на папиларни разраствания във вътрешността си, но не се израждат малигнено и не нарушават кръвообръщението на яйчника. 

 

Параовариалните кисти не влияят върху функцията на яйчника, тъй като те са разположени в широката връзка, а не в самия яйчник. Откриването им понякога става на рутинен гинекологичен преглед, при който опитният гинеколог може да установи наличие на формация с течно съдържимо намираща се в близост до яйчник с нормална големина. При гинекологична палпация се опипва кистозна формация, която е умерено болезнена при натиск. Най-често откриването на параовариална киста става с трансвагинална ехография. С помощта на ултразвуковото изследване се вижда, че яйчника е с нормални размери, а кистата се намира близо до него, еднокамерна е и е изпълнена с хомогенно съдържимо. Обикновено кистата се локализира вдясно, или вляво на самия яйчник. По- рядко може да е двустранна.

 

В повечето случаи липсва клинична симптоматика, освен ако кистата не е с големи размери. При размери под 2,5 см симптоми няма. Когато параовариалната киста е с размери над 5 см, пациентките могат да съобщят за тазов дискомфорт, болки в областта на левия, или десния аднекс, често уриниране дължащо се на притискане на пикочния мехур от наличната киста. Понякога могат да имат запек, или болки при дефекация ,които отново да се дължат на притискане. Някои пациентки съобщават за диспареуния- болки по време на полов контакт, която може да бъде с различен интензитет и продължителност.

 

Ако кистата има големи размери, на ултразвуково изследване се установява и пропорционално нарастване и на обема на яйчника от чиято страна се разполага кистата. В тези случаи е възможно да има и менструални смущения. Едно от най-тежките, но за щастие редки усложнения на този вид кисти е торзиото. Представлява усукване на кистата около собствената си ос под влияние на своята собствена тежест и провокирано от по- тежко физическо усилие. По-често се среща при кистите, които растат на краче. Торзио може да се наблюдава като усложнение и по време на бременност. Винаги изисква спешна хирургична намеса. Представлява състояние свързано с поява на силна болка в един от двата аднекса, мускулен дефанс, а понякога и колапс на пациентката. Друго усложнение е руптура ( нарушаване на целостта на кистата) отново провокирано от по- тежко физическо усилие, или коитус. 

 

Лечението на параовариалните кисти е хирургично. Ако кистата е малка, нараства минимално, или не нараства, ако не дава субективни оплаквания, то тя може и да не бъде отстранена, а само амбулаторно проследявана. Според едно по-остаряло правило, всяка открита параовариална киста трябва да бъде оперативно премахната независимо от нейните размери и факта, че няма клинична изява. Оперативните методи са два- лапаротомия и лапароскопия. Лапароскопският метод е по-малко инвазивен, по-щадящ за пациентката и с по-кратък възстановителен период. Веднъж оперативно отстранени, параовариалните кисти не рецидивират, тъй като тяхното образуване е възможно само по време на вътреутробния живот. 

 

Гинекологичните прегледи са насочени както към профилактика, така и към лечение на различните гинекологични заболявания. Пациентките трябва да знаят, че не е задължително да имат оплаквания, за да посетят своя гинеколог. Всяко заболяване, което се диагностицира своевременно, има по- големи шансове за успешно лечение.