С термина аменорея се означава липсата на менструация. В зависимост от това дали менструацията е присъствала или не преди това, аменореята се подразделя на два типа: първична и вторична. Първичната аменорея е липса на менструация сред момичета на 16-годишна възраст при развити вторични полови белези или сред момичета на 14-годишна възраст без развитие на вторични полови белези. За разлика от първичната, вторичната менорея е липса на менструация за период от 6 или повече месеца при наличие на предходна, нормално протичаща такава.

 

Какви са най-често срещаните причини за вторична аменорея и съответното лечение?


Менструалният цикъл, чиято продължителност нормално е 28 ± 7 дни, е под хормоналния контрол на оста хипоталамус-хипофиза-яйчници. Влияние върху менструацията оказват и други ендокринни жлези, сред които основно място заема щитовидната. Ето защо поддържането на оптимален хормонален баланс е от съществено значение за репродуктивното здраве на жената.

 

1. Бременността е „най-безобидната“ и първа предполагаема причина за вторична аменорея на всеки гинеколог. Всяка пациентка, оплакваща се от продължила с месеци аменорея, трябва да направи тест за бременност, който да изключи или потвърди такава. Едва при изключване на бременност може да се премине към следващи диагностични методи за установяване на причината;

 

2. Лактация и менопауза – други две физиологични причини за липса на менструация. По време на кърмене се стимулира продукцията на хормона пролактин и е потисната продукцията на гонадотропин-рилизинг хормон, в резултат на което се потиска овулацията – т.нар. лакрационна аменорея;

 

3. Синдром на поликистозните яйчници (СПЯ) – все по-често срещано заболяване сред младите момичета, причина за аменорея. При СПЯ се наблюдава клиничен или биохимичен хиперандрогенизъм, изявяващ се с хирзутизъм, акне, алопеция; олиго- или аменорея; наличие на множество кисти в яйцниците; ановулация и др.;

 

4. Нарушения във функцията на щитовидната жлеза – въпреки че не участва пряко в регулацията на менструалния цикъл, правилното функциониране на щитовидната жлеза е от съществено значение. Нужно е изследване нивата на тиреоид-стимулиращия хормон и на хормоните на щитовидната жлеза – тироксин и трийодтиронин, на базата на които се определят състояния на хипо- или хиперфунция на жлезата. Както хипо-, така и хипертиреоидизмът водят до смущения в менструалния цикъл и аменорея;

 

5. Пролактином – най-често доброкачествено образувание на хипофизата, при което се наблюдава повишена секреция на пролактин. Хиперпролактинемията потиска овулацията и е причина за аменорея;

 

6. Синдром на Sheehan – т.нар. синдром на празното турско седло. Настъпва при тежко постпартално кървене, при което хипофизата исхемизира и нектотизира. Нарушава се секреция по оста хипоталамус-хипофиза-яйчници и резултатът е вторична аменорея, съпроводена от множество други усложнения;

 

7. Преждевременна овариална недостатъчност – състояние, при което нивата на естрогени са ниски, а тези на фоликуло-стимулиращия хормон – високи. Резултатът от този хормонален дисбаланс е клинично изявена аменорея и инфертилитет;

 

8. Синдром на Ашерман – вътрематочни сраствания, които водят до хипо- и аменорея. Основна причина за развитието на този синдром са интраутеринни манипулации като дилатация и кюретаж;

 

9. Синдром на Cushing – синдром, при който има повишена продукция на глюкокортикоиди. Аменореята в случая се дължи на потиснатата секреция на гонадотропни хормони, основно на лутеинизиращ хормон;

 

10. Интензивни физически натоварвания, силен стрес или анорексия нервоза – тези състояния нарушават хормоналния баланс. Понижава се секрецията на естрогени и лутеинизиращ хормон, в резултат на което менструацията липсва.

 

Откриване на причината за вторична аменорея не е лесна задача. Започва се с тест за бременност. При отрицателен такъв се преминава към пълно изследване на хормони на щитовидната жлеза, надбъбречни жлези, полови хормони. При съмнения за тумор на хипоталамуса или хипофизата се реализира ядрено-магнитен резонанс или скенер на глава. Важни за диагностиката са ехографското изследване на малък таз, хистеросалпингографията и хистероскопията.

 

Лечението на вторичната аменорея зависи от причината, водеща до появата ѝ. При синдром на поликистозните ячници лечението е съчетание от промяна в начина на живот, лечение на инсулиновата резистентност и с зависимост от репродуктивните желания на пациентката- хормонална терапия. При пролактином лечението е оперативно. При синдром на Sheehan се налага хормон-заместителна терапия с всички хормони, произвеждани от хипофизата. Независимо от причината, основната цел на всяка една терапия е възстановяване на менструацията.