Синдромът на поликистозните яйчници (СПЯ) е един от най-честите хормонални проблеми, който засяга около 15 % от жените в репродуктивна възраст. Синдромът се характеризира с повишена продукция на андрогени, нарушения в регулярността на менструалния цикъл и хронична ановулация, овариални кисти, метаболитни нарушения – инсулинова резистентност, дислипидемия, затлъстяване и др.

 

Съществуват множество митове относно синдрома на поликистозните яйчници, които плашат младите момичета и жените и им създават неправилна представа за състоянието. Въпреки че пациентките, страдащи от СПЯ, не могат да бъдат напълно излекувани, те могат да получат адекватна терапия, която в съчетание с промяна в ежедневните навици, да допринесе за добър контрол и предотвратяване на хронични заболявания като артериална хипертония, захарен диабет тип 2 и др.


 

Сред най-често срещаните митове са:

 

1. Наличието на СПЯ е задължително свързано с наличие на овариални кисти – много жени си мислят, че липсата на яйчникови кисти изключва диагнозата, но това не е така. За да бъде диагностицирано едно състояние като СПЯ, е нужно наличието на две от следните три характеристики: поликистозни яйчници, хронична ановулация или хиперандрогенизъм (повишени нива на мъжки полови хормони). Към ултразвуковите характеристики се отнасят увеличени размери на яйчниците, наличие на увеличен брой фоликули (поне 12) с размери 2-10 мм, като наличието на тези признаци може да бъде едностранно или двустранно.

 

2. Липсата на високи серумни нива на андрогени изключва диагнозата – хиперандрогенемията може да бъда два вида: биологична и клинична. В някои случаи пациентки с нормални серумни нива на андрогени имат прояви на хиперандрогенизъм – повишено окосмяване (хирзутизъм), акне, алопеция, стрии, напълняване. Това е т.нар. клиничен хиперандрогенизъм.


3. Всички пациентки със СПЯ трябва да се подложат на терапия с орални контрацептиви (противозачатъчни) – противозачатъчните подобряват симптоматиката, регулират хормоните и се предписват при нередовен менструален цикъл. При пациентки, целящи забременяване, не се препоръчва терапия с орални контрацептиви. При липса на овулация при такива пациентки се препоръчва терапия с антиестрогени. Антиестрогените изместват ендогенните естрогени, свързват се с естрогеновите рецептори и стимулират производството на гонадотропин-рилизинг хормон от хипоталамуса. По такъв начин се повишава продукцията на фоликуло-стимулиращ и лутеинизиращ хормон, водещи до овулация.

 

4. Пациентките със синдром на поликистозните яйчници не могат да забременеят – истината е, че хроничната ановулация може да затрудни забременяването поради липса на годна за оплождане яйцеклетка, но съществуват медикаменти, иницииращи овулацията – например гонадотропин-рилизинг хормон агонисти, антиестрогени. Оплождане може да се осъществи и без подлежаща терапия.


5. Нередовният менструален цикъл винаги означава синдром на поликистозните яйчници – много жени в даден момент от живота си са имали проблеми с менструалния цикъл, много често обусловени от периоди на силен стрес, рязко покачване или намаляване на телесното тегло, прекомерна физическа активност и др. Промяната в продължителността и обилността на менструалния цикъл не винаги означава синдром на поликистозни яйчници. Причини за нерегулярността могат да бъдат възпалителни заболявания, матоточни полипи, миома на матката, заболявания на щитовидната жлеза и др.

 

Промяната в начина на живот, загубата на телесно тегло, придържането към анти-инфламаторна диета и повишената физическа активност, са първите стъпки към подобряване симптоматиката на СПЯ и предотвратяване на усложненията, които го съпътстват.