Матката е кух мускулест орган с крушовидна форма, който се състои от маточно тяло – corpus uteri, и маточна шийка – cervix uteri, заграждащи маточната кухина. Посредством маточната шийка матката се свързва с влагалището и външните полови органи. Основната функция на матката е свързана с износването на плода по време на бременност и изхвърляне на повъхностния слой на ендометриума, stratum functionale, по време на менструация, когато оплождане не се е осъществило.

 

Матката се разполага между пикочния мехур, отпред, и правото черво, отзад. Маточното тяло, маточната шийка и влагалището се разполагат по определен начин едни спрямо друго. За норма е прието маточното тяло да е наклонено напред и да сключва тъп ъгъл с маточната шийка – положение, означавано с термина anteflexio. Друго нормално положение на матката спрямо влагалището се означава с термина anteversio. При него ъгълът, който се образува между матката и влагалището е отворен отново напред. Освен това матката се разполага вляво от срединната равнина – lateropositio uteri.


 

Сред двадесет от всеки 100 жени положението на маточното тяло, маточната шийка и влагалището не е нормално. Към неправилното положение на матката се отнасят следните патологични състояния:

 

1. Retroflexio uteri – ъгълът, който сключват маточното тяло и маточната шийка, не е обърнат напред, а назад (т.нар. „обърната” матка);


2. Retroversio uteri – при това положение цялата матка се наклонява назад;


3. Anteversio uteri – ъгълът между маточното тяло и маточната шийка е изгладен.

 

Аномалиите в положението на матката се делят на вродени и придобити. Освен генетично унаследена, една от причините за неправилно положение на матката е отслабеното състояние на поддържащия й апарат. Поддържащият апарат на матката се състои от лигаменти и мускули на тазовото дъно. От лигаментите основно значение имат широката маточна връзка (lig. latum uteri); кръстцово-маточната връзка (lig. sacrouterinum), която свързва маточната шийка с кръстцовата кост; облата маточна връзка (lig. teres uteri) и връзката, която свързва матката с тазовите стени – lig. cardinale uteri.

 

При жени в менопауза, поради понижените нива на естрогени, устойчивостта и еластичността на поддържащия апарат на матката намалява, което може да доведе до изменение в положението ѝ. Отслабване на поддържащия апарат може да се наблюдава и по време на бременност и раждане, което се обяснява с повишените размери на матката и повишеното налягане върху поддържащата ѝ структура.

 

Други причини за вторично придобита аномалия в положението на матката могат да бъдат маточните фиброиди или туморите. Ендомериозата също се смята за етиологичен фактор. С повишен риск от промени в положението на матката са жени, претърпели оперативна интервенция в тазовата кухина. В резултат на хирургичната намеса могат да се развият сраствания (адхезии), които да повлияят върху разположението на матката. При ненавременно или неадекватно лечение на тазово-възпалителната болест също се образуват сраствания.

 

Интерес представлява въпросът как се проявяват аномалиите в положението на матката и могат ли да представляват трудност при забременяването на една жена. Обикновено неправилното положение на матката се проявява с болка по време на полов акт – диспареуния. При обърнатата матката по време на полов контакт мъжкият полов член оказва натиск върху маточната шийка, което може да бъде причина за повишената чувствителност по време на акта. Според друга теория диспареунията възниква в резултат на притискане на венозни съдове от обърнатата матката, което води до затруднено оттичане на кръвта по венозната система (венозна конгестия).

 

Други симптоми, сигнализиращи за неправилно положение на матката, са болка в областта на кръста, болезнена менструация, рецидивиращи уринарни инфекции, затруднено поставяне на дамски тампони, напрежени в областта на пикочния мехур, което може да бъде съчетано с често уриниране и инконтиненция.

 

Неправилното положение на матката рядко може да бъде основна причина за инфертилитет при жените. По-вероятно е безплодието да се дължи на причината, която го е породила – напр. маточни фиброиди, ендометриоза и др. При лечение на подлежащата причина фертилитетът се възстановява. При бременни с ретрофлексия през първия триместър може да се развие състояние, известно като инкарцерация на матката. Нормално през 10-12 г.с. матката излиза от тазовата кухина. Когато това не е възможно, матката инкарцерира, което увеличава риска от спонтанен аборт.

 

Тъй като симптомите при неправилно положение на матката са неспецифични, а понякога и слабо изразени, диагностицирането се случва при профилактично тазово изследване. Състоянието се установява с помоща на трансвагинална ултрасонография. Гинекологът може да извърши и бимануална палпация, при която палецът и показалецът от едната ръка се поставят във влагалището, а чрез другата ръка през коремната стена се определя формата, големината и положението на матката.

 

Лечението на абнормното положение на матката зависи от тежестта на състоянието и от причините, водещи до появата му. Една от възможностите е поставянето на песар на Ходж, който поддържа матката в правилното ѝ положение. Поставя се във влагалището и временно коригира неправилното положение на матката. При по-тежки случаи се препоръчва хирургично репозициониране на матката. За облекчаване на симптомите положително влияние могат да окажат упражненията на Кегел, които спомагат за укрепване на поддържащия апарат на матката.